Смяташе себе си за готин бизнесмен и се нуждаеше от семейство заради статута си. В края на краищата не е редно собственикът на автокъща за луксозни автомобили да е без съпруга. В края на краищата всички около него имаха семейства, така че той продължи да живее с Ани. Съпругата на Васил Петрович е истинска домакиня.
Голямата им къща е чиста и подредена. Сутрин човек винаги го чака чаша прясно сварено кафе и лека закуска. Брачният живот е рутина за мъжа, която той дори не забелязва заради работата си. А Аня винаги го чакаше вкъщи. С течение на времето Васил дотолкова свикна с грижовното отношение на жена си, че дори не забелязваше присъствието ѝ. Самата Аня не можеше да живее без своя Васил, затова предпочиташе да не отегчава съпруга си с вниманието си, за да не го изнервя. Васил винаги се дразнеше от подноса със сандвичи в работната му чанта. Как така жена му не разбира, че в нея има работни документи?
Понякога дори се чувства неудобно пред партньорите си, когато случайно извади тази табла от куфарчето си по време на бизнес среща.Семейни пакетни екскурзии Когато вечерта се прибра вкъщи, уморен, трябваше да стои в задръстване около час. Тогава си спомнил за своя поднос.
Друга странна черта на Аня беше страстта ѝ към цветята. Цялата им къща беше пълна със саксии с цветя. На масата имаше букет от свежи цветя. През топлото време тя ги отрязваше в собствената си градина, а през зимата ги поръчваше от магазин.
Васил не ѝ се разсърди. Той можеше да си позволи капризите на жена си. Онзи ден се прибрал от работа и видял празна къща. В кухнята не миришеше на нищо вкусно. Какво, по дяволите, се случваше? Къде е вкусната му вечеря? Той дори не можеше да си представи, че съпругата му ще го пренебрегне. Той щеше да ѝ го каже в момента, в който тя прекрачи прага на дома им! Половин час по-късно телефонът иззвъня. На екрана се появи “Аниа”. “Здравейте!” – отговори мъжът саркастично. Тъкмо се канеше да започне да изброява оплакванията си, когато от другата страна на линията прозвуча мъжки глас: – Добър вечер! Това е лекарят на жена ви.
Тя е била блъсната от пиян шофьор на пешеходна пътека. По тялото й няма сериозни наранявания, с изключение на счупена ръка, но съпругата ви е в кома. Ние се борим за живота ѝ. Но не можем да правим прогнози. Щом Васил разбра в коя болница е Аня, той веднага отиде да я види.
Изненадващо, той стигна бързо до болницата. През това време целият им съпружески живот прелетя пред очите му. Едва сега осъзна, че тя е като въздух за него. Не я беше забелязал, но не можеше да си представи живота си без нея. Стори му се, че през осемте години на брака им дори не беше мислил за деца, а сега искаше да има малко нейно копие, или още по-добре – повече от едно.
Аня ще се справи с болестта си и всичко ще бъде наред за тях. Това, което Васил вижда в болницата, спира дъха му. Неговата Аня спеше спокойно, а лекарите и сестрите се суетяха около нея. Тя изглеждаше красива дори с ожулванията по лицето си. Как не беше забелязал това преди? Мъжът постоянно се упрекваше, че е оставил жена си да пазарува сама.
Можеше да ѝ даде собствен шофьор, който да ѝ помага с тежките торби. Тя никога не го помоли за това и той не се замисли. Веднага щом Аня каже “да”, животът им ще се промени драматично.
Докато съпругът ѝ прави планове за бъдещето, Аня все още е в състояние на безсъзнание. Васил вече беше ангажирал най-добрите специалисти от други клиники. Беше положил най-добрите грижи за съпругата си, но нищо не помагаше. “Единственото нещо, което би помогнало, е чудо”, каза лекарят. “Вярвате ли в чудеса? Чудо! Къде да го вземем? Къде да го купя? Единственото място, с което се свързваше думата “чудо”, беше църквата. Сега само Бог можеше да му помогне. Щом прекрачи прага на храма, той веднага долови познат мирис.
Изненадващо, но това не се беше случвало досега. Много пъти преди това е бил в тази църква и дори е правил благотворителни вноски за нейното развитие, но никога не е изпитвал подобно чувство. Мъжът спокойно купил свещи, но не знаел къде да ги постави. Решил да действа по волята на господаря. Вниманието му бе привлечено от огромна икона с много цветове около нея.
Той се приближи именно до тази икона. Мъжът дълго разговарял с образа на Богородица и молел за помощ за своята Аня. Тогава осъзнал каква е миризмата, която е привлякла вниманието му. Това бяха цветя! Как не е разбрал веднага, че те могат да събудят спящата му красавица? Бързо се втурна към цветарския магазин и купи най-различни цветя. Шофьорът му помогна да занесе букетите в болницата.
Докато той приключвал с подреждането им, цветарката нахлула в стаята и изкрещяла: “Каква оранжерия си създал тук? Васил Петрович, уважавам те, но това е прекалено. Това са просто цветя. Тя ги обича. Мисля, че ароматът им ще й помогне да се опомни.
В този момент Аня се размърда. “Това е истинско чудо – започна да разговаря с Васил в коридора, – състоянието на жена ви все още не се е нормализирало, но тя ще се оправи. Можеш да влезеш и да я поздравиш, защото тя току-що се е събудила и вече пита къде е нейният Васил. Аня бързо направи добро впечатление и в рамките на една седмица Васил я взе у дома. Когато тя пристигна, всичко в къщата блестеше.
Мъжът беше наел домашна помощница, която да помага на съпругата му в домакинската работа.
“Единственото нещо, за което ще те помоля, е да ми направиш сандвичи в подноса.
Толкова ми липсваха, докато ти беше в болницата, а новата ти помощничка не ги прави толкова добри. Шест месеца по-късно, на рождения ден на съпругата си, Василий решава да отвори магазин за цветя и, разбира се, поверява управлението му на новата му собственичка Анна Олександровна. Жената била много доволна от този подарък.
Тя вече имала нови идеи за развитие. Но Васил знаеше със сигурност, че ако бизнесът на съпругата му не е печеливш, той няма да го закрие. Основното нещо е щастливата му съпруга.
