Зимата не е дошла сама. Заедно с нея тя падна и върху главата на пенсионерката Люда Дмитриевна. Единственото ѝ дете, 45-годишният Василий, решава, че за майка му е по-добре да прекара зимата извън града, във вилата.
Макар че “дача” е твърде гръмка дума за мястото, където синът изпраща престарялата си майка. Къщата във вилата е построена от Люда Дмитриевна и нейния съпруг, който отдавна е починал. Построена е през съветската епоха.
Къщата е била в окаяно състояние, но много съседи са споделяли парцела на Люда Дмитриевна. В продължение на десетилетия той изхранвал цялото семейство на старицата. Да, те бяха пробутани, но защо? Пензионерка работеше в градината от сутрин до вечер. Тя споделяше всички ползи със съседите си.
И изобщо, Люда беше добра баба, не искаше да навреди на никого, беше добра към всички. Дори никога не говореше лошо за разхвърляния си син. Всъщност синът не беше чак толкова разхвърлян. Бодлива беше жената на приятеля ѝ: не обичаше домати или плодовете бяха прекалено меки. Преди около три години Людмила трябвало да продаде двустайния си апартамент, за да покрие границите на сеното, защото се страхувала, че синовете ѝ ще ѝ навредят.
За да подкрепи майка си, Васил я кани да живее при него. Тя не им създаваше никакви неудобства, но снаха му беше твърдо решена да държи свекърва си далеч от него още от самото начало. Между тях избухнал конфликт. Луда Дмитриевна не говореше за това, но каза, че предпочита да живее на село през зимата. “Вася каза, че имам нужда от свеж въздух.
Той ми подари чисто нов отоплителен уред и малък телевизор. Няма да ми е скучно, сигурно е. Не се притеснявайте за мен – казала старицата на съседите си. Как да не се тревожат, след като съседите вече бяха забелязали, че пенсионерката умира в разрухата си?
Един от съседите вече я бил викал няколко пъти, за да я стопли. Тя казала, че ще държи Люда при себе си през цялата зима, за да не измръзне в къщата си. Те ще гледат заедно телевизионни предавания, ще плетат и ще вършат заедно домакинска работа. Съседите решили да изчакат Васил да им дойде на гости през пролетта и да имат възможност да изразят недоволството си в лицето му.
Той оставил майка си да спи в града, а всички конфитюри, туршии и компоти предварително занесъл у дома си. Людмила е регистрирана в апартамента. Но няма смисъл да я изпраща там, защото годеникът ѝ няма да я остави да живее на спокойствие.
