Наследих от баба си двуетажна къща с парцел, но за да не си помислите, че съм я получил даром, трябва да отбележа, че къщата изгоря преди няколко години, а преди година реших да се заема сериозно с нея.
Спечелих парите за ремонта: за строителни материали, за екип, за разходи на трети лица – за всичко, свързано с този бизнес.
Освен това изкарвах всичко вкъщи, независимо дали ставаше дума за храна, дрехи или домакински вещи.
Съпругът ми печелеше много малко и от общата си заплата носеше вкъщи само 5000 гривни. Част от парите отиваха за издръжка на децата от предишния му брак (издръжка за по-малкото и такси за обучение на по-голямото), така че като цяло беше разбираемо. Когато го помолих да вземе нещо от магазина на път за вкъщи, той го направи, но с неудоволствие, а след това дълго време ми напомняше за това.
Дори свикнах да живея по този начин, но неотдавнашната му молба ме зашемети. Един ден съпругът ми се прибра от работа и каза, че трябва да регистрирам част от къщата си за него. Каза, че не иска да работи в къща, в която е никой.
Под “работа” той разбираше да пита екипажа как вървят нещата и понякога да им носи неща, които съм поръчала за моите пари. Работата е там, че ние дори не сме регистрирани… ние сме граждански партньори, а това е изискване.
Близките ми не ме съветват да го направя, а съпругът ми казва, че по този начин ще покажа дали наистина го ценя, или просто съм свикнала с него и живея по инерция. Е, не знам… Не мисля, че би било правилно да пререгистрирам част от къщата на него. Нямам никаква гаранция, че той няма да прехвърли част от къщата ми на децата си…
