Васил и Халина вдигат сватба у дома. Поканили близки съседи, сготвили картофи и изпържили сланина. Специалитетът беше винегрет. Така отпразнуваха празника. Всички в селото им се смееха

Васил и Халина вдигат сватба у дома. Поканили близки съседи, сготвили картофи и изпържили сланина.

Специалитетът беше винегрет. Така те отпразнуваха празника. Всички в селото им се смееха. Халина и Васил вдигнаха сватба в дома на булката. Бяха поканени близки съседи, вариха се картофи и се пържеше сланина. Основното ястие било винегрет и така отпразнували празника. Всички в селото се смяха и те живяха заедно в любов и хармония до края на живота си. в селото всички мислеха, че Галка не е много красива, защото беше по-висока от всички момчета

. Тя лесно можеше да сече дърва и да оре сама добро парче земя. Никой не мислеше, че някога ще се омъжи. “Кой ще я вземе, никой мъж не може да се състезава с нея”, шепнеха си селяните. Но тя изненадала всички, когато един малък, кльощав, “градски” момък, Васил, я взел и ѝ предложил да се омъжи за него.

Баща ѝ не се завръща от фронта, а майка ѝ остава с пет малки деца. Каква работа е имало в селото през 50-те години? В колхоза. Вземаха стари и млади. Затова тя напуснала училище в седми клас и отишла да помага на майка си във фермата.

Трябвало да ходи при кравите, а те били осемнадесет, по три пъти на ден. Ставаше в четири сутринта и цял ден се въртеше като пчела. Въпреки това тя никога не се оплакваше. Успявах да се справям с всичко както във фермата, така и вкъщи. Когато дойдеше пролетта или есента, тя се захващаше с плуга, за да не се налага да наема никого. Годините минаваха в труд и грижи.

Момичета на същата възраст вече посрещаха слънцето под върбата с момчета, но тя никога не беше поглеждала момче. Предполагаше се, че това е голямо събитие за младежите, защото се носеха слухове, че те ще дойдат от града. Това не беше обикновената цигулка на дядо Федосий, а истински духов оркестър! Галя също беше поканена като приятелка.

“Защо да ходя там? Нямам нито човешки ботуши, нито хубави дрехи”, отговорила тя на момичетата. Вкъщи обаче майка ѝ успяла да накара дъщеря си да си тръгне почти като я ритнала: “Върви, поне чуй тези музиканти. Можеш да ми разкажеш за тях. Кога друг път ще имаш такава възможност? В крайна сметка ще живееш близо до крави.” Какво трябваше да направя?

Тя отиде. В сърцето си призна, че е любопитна да види каква ще е сватбата. Никога не беше танцувала огнена полка или краковяк. Но музиката много ѝ харесваше. А музикантите бяха толкова забавни. Не с ленени ризи, както техните селски момчета, а с някакви карирани сака. Те намигнаха както на младите жени, така и на възрастните дами, до които седеше Халия. Една от тях дори й се усмихна няколко пъти. На тамбура свиреше толкова мирен човек, че тя се изненада, че той може да се справи с инструмента. А високият тромпетист ѝ хареса. “О, къде мога да отида при такъв красавец…” – въздъхна тя.

Тази сватба беше единственото светло петно в живота ѝ, но и то постепенно започна да губи ярката си светлина в сивото ежедневие. Една вечер някой почука на вратата на сеновала. “Кой е там?” – попита майка ѝ, която вече седеше на печката. – “Отиди и попитай.” “Кой е?” – извика тя през вратата. “Отвори, сватовете са тук!” Халка беше зашеметена от тези думи. Отвори вратата!” Тя се втурна в стаята и започна да сваля майката от печката.”- Но кого да ухажвам? Нинка е все още на четиринайсет години, а другите са още по-млади. “Ти ли си?” – не можа да разбере майка ѝ.

Когато вратата се отвори, Галя едва не припадна. Пред нея стоеше този спокоен музикант, когото наскоро беше видяла на една сватба. И двамата започнаха да разказват за червеното момиче и за мартеницата, която влязла в къщата им. И накрая сватът заключил: “Искаме да се оженим за това ваше момиче, но не знаем името му.” И той посочи с пръст Галя. “Ще ти кажа едно, дъще – посъветва я майката в другата стая, – не е нужно да чакаш никого.

Няма достатъчно красиви мъже за всички и може би това момче ще е добро. “Донеси кърпите, отдавна съм ги сложила в сандъка.” Знаеше, че не изглежда добре с тънкия си ръст и изписаното с молив лице, но защо й е да го иска? Но нямаше избор – завърза неочакваните гости с бродирана кърпа. Те поканили близки съседи да седнат за благоприличие.

Сварихме картофи и изпържихме бекон. Специалитетът беше винегрет и ние споделихме една бутилка. Така те отпразнуваха това събитие. Васил, името на младежа, израснал като сирак и донесъл със себе си тамбура, защото имал такова богатство. Но момчето имало златни ръце.

Той поправи една изкривена врата и издигна ограда. Поискал да работи в колхоза като фуражомелка, без пари, тъй като е израснал в града. Отначало, когато младоженците отивали във фермата, всички жени от тяхната улица седели по прозорците. “Ето една двойка. Той едва стига до раменете ѝ. Това е истински подвиг!” Те ще измият костите. “Щепсел и Тарапунка” – така ги кръстили селяните. Но двойката не обръщаше внимание на подигравателните думи.

Те живееха своя живот и водеха домакинството си. Васил също така работел на непълно работно време с приятелите си по сватби. Две години по-късно им се ражда син. Нарекли го Богданчик. С раждането на детето и Галя разцъфнала, и Васил сякаш пораснал.

Или пък щастието ги е променило толкова много? И тогава Бог им даде дъщеря. С течение на времето хората свикнали с тази необичайна двойка, макар че не забравили прякорите. Понякога мъжете се подиграваха на Васил на по питие: “А как те слуша жена ти?” А той мъдро се шегуваше в отговор: “Тя не ме слуша, аз слушам нея.” Селските жени дори завиждаха на Халка.

“Васил-Степсел започна да строи къща, а нашата не изсъхва от водката – оплакваха се една на друга, – а казват, че носи цветя на жена си.

” В къщата на Галина и Васил беше шумно. Тази година 83-годишната Галина Петровна и 85-годишният Василий Степанович отпразнуваха своята “диамантена” сватба. Годините са огънали гърба на съпругата и сега тя е почти толкова висока, колкото съпруга си.

На гости дойдоха две деца и трима внуци с правнучка. “Знаете ли, деца, отначало ме беше срам да ходя с него, плачех заради подигравките”, изповяда се бабата пред семейството си на празничната трапеза.

“А сега ще кажа на всички, че по-добър мъж от моя Васил в селото не е имало и сигурно няма да има досега. Защото не можеш да пиеш вода от лицето си, а и е трудно да живееш с когото и да било. Но аз имах голям късмет със съпруга си.

Related Posts