Тя беше на осем години. Болница. Две момичета са съседи: 7-годишната Надя и 9-годишната Ася. Входната врата се отвори и медицинската сестра Валя внесе малък пакет: “Момичета, имаме ново бебе. Тя е само на 6 месеца. Името ѝ е Таня. Момичето рядко плачеше, но във виковете му се чуваше “мама”.
Съотборниците ѝ правеха всичко възможно, за да я развеселят. Всеки път лицето на Таня се озаряваше от усмивка. Цяла вечер съседите ѝ седяха на первазите на прозорците и чакаха родителите си. Но по някаква причина никой не дойде да види Таня.
Същата вечер всички си лежали в леглото, когато чули разговор откъм вратата. -Мама се беше отказала от нея.
“Как е възможно това?” В главата на Маринка звънеше. Тя скочи от леглото и се затича боса към бюрото на медицинската сестра. “Защо са отказали?” – изкрещя детето. И леля Валя обясни всичко. Когато Марина дойде в съзнание, тя се върна в натала. Взела момиченцето на ръце и го занесла в креватчето ѝ.
Всички сестри казали на майката на Марина: – Дъще, може да изпуснеш бебето. – Не, мамо, да я вземем. Аз ще се погрижа за нея. Моля. Нека просто да го вземем и да го махнем оттук. Минаха години.
По-малката сестра на Марина, Таня, й помага във всичко – отглежда малката дъщеря на сестра си, Любочка. Съпругът ѝ Володя често заминавал на дълги пътувания за по няколко месеца и ако не била Таня, Марина не знае как щяла да се справя с домашните задължения.
