Синът на Кира умира на 28-годишна възраст. Никога не е боледувал, не се е оплаквал от нищо, цял живот се е занимавал със спорт и се е хранил добре. В онзи съдбовен ден той си легнал късно вечерта и на сутринта не могъл да се събуди.
Сърцето му беше спряло, а лекарите свиха рамене. Това се случва в нашата практика, когато човек има затруднения с дишането насън, обикновено при възрастни хора. Синът ви просто е имал лош късмет – каза докторът и веднага си тръгна. Кира остана сама в коридора, без да може да повярва на случилото се. Минаха няколко месеца и животът ѝ тръгна надолу.
Тя спря да ходи в магазина си. Останала вкъщи и й липсвал синът й. Месец преди инцидента тя наела апартамент за сина си в същата сграда, в която живеела. Решила да слезе при него и да го почисти малко. Но в действителност искала да докосне вещите му, да го усети до себе си. Апартаментът беше мръсен и прашен. Тя започна да чисти и когато премести дивана, Кира намери телефона на сина си. Когато телефонът беше зареден, Кира започна да чете текстовите му съобщения.
Тя спря на едно от съобщенията. Не можеше да повярва на това, което виждаше. Едно момиче на име Мая изпрати на Слава снимка на момчето. То приличаше на две грахови зърна, точно като покойния му син. Снимката е озаглавена: “Слав, това е твоят син Костя. Обади ми се, когато имаш време. Трябва да поговорим.” Синът не отговори на момичето, въпреки че беше прочел съобщението. Кира не се поколеба да се обади на момичето и да уговори среща.
Мая и Слава се запознаха в навечерието на Нова година. Техни общи приятели ги поканиха на парти и там те се поддадоха на изкушението. Слава не искаше да има дете. Той й дава пари, за да направи аборт, но Мая не може да го направи.
Тя родила и й било трудно да изкара пари, за да си наеме стая. Решила да помоли Слава за помощ, но той не й отговорил, а тя не настояла. Кира реши да не оставя момичето с внука си. Тя ги завежда в апартамента на сина си. Кира обгради Костя с внимание и любов.
Мая си намери работа в нейния магазин. Работи усърдно и след известно време става дясната ръка на Кира. Един ден Кира и Костя гледат заедно анимационни филми. Той се облегна на баба си. “Бабо, обичам те. Щастлив съм, че те имам. Благодаря ти, заради теб майка ми спря да плаче нощем”, каза Костя и прегърна баба си. В този момент Кира осъзнава, че животът не е спрял. Тя има за кого да живее.
