Наталия седеше в кабинета на съпруга си. Тя обичаше да прекарва времето си там. Седеше на кожения диван и прелистваше стар албум, когато някой почука на вратата.
“Здравейте, аз съм Соня, внучката на вашата приятелка Вера Фролова. Уча в Москва, чакам на опашка за общежитие, но междувременно мога ли да остана при вас?” – каза момичето. Наталия се зарадва да види момичето.
Тя знаеше, че баба ѝ е мъртва от една година. Чувстваше се засрамена, че не може да присъства на погребението на единствената си близка приятелка. – “Разбира се, влезте. Можете да останете тук, колкото искате. Мога да се възползвам от помощник – каза тя. Соня се премести при Наталия Михайловна.
Момичето почистваше големия апартамент и пазаруваше, а Наталия Михайловна приготвяше храна. Те с удоволствие прекарваха времето си една с друга. Всяка събота излизаха заедно на разходка в парка. По време на една от тези разходки Наталия се почувствала зле. Тя припадна. Соня се уплаши, но не припадна. Извикала линейка и казала на минувачите да не докосват жената.
Спомнила си, че лекарят, който лекувал баба ѝ, ѝ казал: “Когато човек е наранен, не можеш да го докосваш. Трябва да извикате линейка и да изчакате специалистите. Соня седна над тялото на Наталия. Тя я погали по ръката и мислено я помоли да дойде бързо.
Наталия Михайловна беше спасена. Соня се обажда на дъщеря си Татяна и ѝ съобщава, че майка ѝ е в тежко състояние.
Същия ден Татяна отлита от Санкт Петербург. Присъствието на Соня не ѝ хареса. Виждаше в нея съперница, която иска да вземе апартамента на родителите ѝ. Когато Наталия Михайловна беше изписана, Татяна организира празнична вечеря. “Мамо, трябва да напишеш съболезнователно писмо.
Трудно ми е да го кажа, но може би следващият път ще е последният. Не искам да давам апартамента на държавата”, каза Татяна. Наталия разбра, че дъщеря ѝ не се притеснява за здравето си, а за това да получи апартамента.
Затова Наталия каза на дъщеря си, че ще остави апартамента на Соня. Татяна се ядосва. Те се кълняха и спориха дълго време. Момичето си събра нещата и замина още същия ден. Никога повече не разговаря с майка си.
