Със съпруга ми имаме двама сина. Съпругът ми има и брат, а той има дъщеря, която е на същата възраст като синовете ни.
Всички живеехме заедно и в мир. Посещавахме свекърва ми няколко пъти годишно, но тя не обича да приема гости, затова я посещавахме само по празници. Но така ни е по-лесно, в семейството има по-малко кавги. Иначе всичките ми приятелки се карат само заради свекърва ми. Този път, след Нова година, свекърва ми каза: “Рано ми е да започвам, но вече планирам да запиша наследството.
Затова ми донесете ДНК тестовете на всеки от вас за бащинство на внуците, за да съм сигурна. Засмях се на тази новина, както и съпругът ми. Разговаряхме със семейството на брат ми за това, че баба ми невинаги си е била вкъщи на стари години. И някак си забравихме за тази случка.
Свекърва ни обича да гледа различни токшоута. И се тревожи за героите в предаването, сякаш те са нейното семейство. Безполезно е да й казваме, че половината от това, което гледа, е измислица и сценарий. Свекървата твърдо вярва, че всичко по телевизията е истина.
Минава месец и мъжът ѝ съобщава, че брат му и съпругата му са направили ДНК тест на детето им, занесли са всички сертификати на майка му и тя е готова да им препише апартамента си в центъра на града. Свекърва ми има два такива апартамента. И са големи, и са в центъра, и са много скъпи.” “Може би трябва да направим един тест и да го покажем на мама?” – попита мъжът. Нима не вярваш, че това са нашите деца, че ти си техният баща?” – Вярвам. Но не можеш да го докажеш на мама с думи.
– “Няма да правя никакви тестове, не сме на училище или нещо подобно, а и така или иначе, ако майка ти не вярва, че внуците ѝ са нейни, няма да ѝ идваме повече на гости.” “А какво да кажем за апартамента… тя отново ще го препише на брат си.”
Не мислиш ли, че е обидно това, което иска от нас? Ако вярва само на телевизионните си предавания, а не на собствения си син, тогава нямам какво да кажа на тази жена. Затова не направихме никакъв тест; чакаме да чуем какво ще каже свекървата.
