Настя бързаше за вкъщи със затаен дъх, защото баща ѝ се беше обадил и я беше помолил незабавно да говори с майка ѝ.
Тя се страхуваше да очаква хаоса, който щеше да избухне в семейството ѝ. Когато се прибра вкъщи, намери майка си в спалнята, която събираше дрехи в куфари. Сцената беше толкова чужда и отчаяна, че Настя замръзна за миг на вратата.
“Мамо, какво става?” – опита се да се измъкне тя. Майка ѝ се обърна и я посрещна с поглед, изпълнен с негодувание и решителност. “Напускам баща ти, Настя. Днес го видях в един ресторант с друга жена. Държаха се за ръце – истинска двойка!”
Гласът ѝ трепереше, но очите ѝ бяха непоклатими. Настя усети как я изпълват страх и срам. “Но, мамо, разводът ли е единственото решение? Какво ще кажат хората? Ще станем за посмешище на целия град!”
Майка ѝ я погледна уморено. “Дъще, не ме интересуват слуховете. Не мога повече да живея така. Баща ти спря да ми е верен и аз няма да се преструвам, че всичко е наред.” Настя се опита да намери аргументи, за да убеди майка си да остане.
“Може би можем да поправим нещо? Да поговорим с татко, да посетим семеен психолог?” “Опитах, Настя. Но когато любовта е изчезнала, не можеш да я върнеш насила.
” Майка ѝ продължи да събира нещата си, като всяко нейно движение подчертаваше окончателността на решението ѝ. Настя осъзна, че ситуацията е излязла извън контрол.
Светът, който познаваше, се рушеше, а тя се чувстваше безсилна да го спре. В същото време, дълбоко в себе си, тя започваше да разбира, че понякога е необходимо да се пусне, за да може всеки да намери своето щастие, дори ако това щастие означава болка и раздяла.
