Преди 22 години се преместих в Италия, оставяйки зад гърба си финансови затруднения и разбит брак в Украйна. Мотивацията ми беше малката ми дъщеря Юлия.
Първоначално я оставих при майка ѝ и се борех сама да се справя с трудните условия на живот в Италия.
Прекарвах нощи в паркове и гари, изпълнена с надежда да дам на Юлия по-добър живот. След четири трудни години, с помощта на един добър италианец, доведох Юлия в Италия.
Тя процъфтяваше, ходеше на училище, а след това и на колеж. Твърдо решен да не позволя на дъщеря си да се сблъска със същите трудности като мен, бях щастлив, когато тя се омъжи за германец и се установи в Германия.
Също така намерих любовта в Италия, с Роберто. Но след скорошната му смърт децата му ме принудиха да напусна.
За мой ужас дъщеря ми хладнокръвно ми предложи да се върна в Украйна, ако не искам повече да работя в Италия.
Безразличието ѝ ме нарани дълбоко, като се има предвид жертвите, които бях направил за нея.
Не искам да се връщам в Украйна, майка ми си отиде, а старата ни къща стана необитаема. Съкрушен от неблагодарността на дъщеря ми, сега не знам какво да правя по-нататък…
