Дъщеря ми беше на 10 години, а аз – на 33, когато баща ѝ ни напусна.
Останах без помощ, живеехме в града и беше просто невъзможно да отгледам дъщеря си и да спестя нещо за живота ѝ сама, затова взех трудно решение за себе си: да отида да работя в Германия.
Имам медицинско образование, така че лесно си намерих работа там като болногледачка на възрастна жена.Върнах се, когато бях на 45 години, и бях работил в чужбина в продължение на 12 години. Сега дъщеря ми не ме познава, казва, че съм я изоставила и съм безполезна майка.
През цялото това време тя е живяла с майка ми в селото; не съм се съмнявала в нея, тя е добра и грижовна, така че лесно би могла да ме замести. Не съм смятала, че в това има нещо страшно, защото винаги е била под любящ поглед.
Майка ми почина преди няколко месеца и аз се върнах в дома си. Реших да ѝ помогна да организира всичко и да се подкрепим взаимно в този труден момент. Дъщеря ми учи в Киев, така че със спечелените пари ѝ купих голям тристаен апартамент там, по-близо до центъра. За съжаление дъщеря ми не иска да ме признае, само повтаря, че съм я изоставила, че никога не съм я посещавала, затова нямам право да я наричам майка.
Опитвам се да стигна до нея, но всичко е напразно, като грах срещу стена: – Ти ме изостави! Как смееш да се наричаш моя майка!” – повтаря с претенции дъщеря ми. “За какво говориш? Не осъзнаваш ли, че направих всичко това заради теб?
Тогава самотните хора не можеха да оцелеят, така че трябваше да измисля нещо. Обаждах ти се няколко пъти седмично, а после си купих телефон с камера, за да можем да разговаряме чрез видеоразговори.
Направих всичко по силите си за теб, исках да нямаш нужда от нищо! Сега можеш да живееш в столицата, как бих могла да си го позволя, ако работех тук?
Съжалявам, че дъщеря ми не разбира, че за една самотна майка с дете е почти невъзможно да оцелее в малък град. Не съм искала да отида там, за да я изоставя, просто исках тя да има живот, какъвто аз нямах.
В Германия също не си позволих нищо допълнително, изпратих им всичко, за да може дъщеря ми да ходи на уроци, да посещава клубове, да си купува модни дрехи и най-новата електроника и най-накрая да получи апартамент с мебели! За себе си реших, че ще остана в селската къща на майка ми, но все още искам да се помиря с дъщеря си, а тя не ми говори чисто принципно.
Убедена е, че щом съм я напуснал, може да ме напусне и сега и дори да не ме слуша. Говори така, сякаш никога не съм била в живота й. – Ти не знаеш колко е трудно да си майка!
Когато станеш такава, когато ме разбереш, тогава ще има за какво да си говорим! – Кой ти каза, че искам да стана майка? Ще живея за себе си, нямам нужда от никого. Може би това са всички деца в днешно време, които мислят само за себе си, винаги са лоши към всички и правят всичко наопаки? Например тя дори е против това аз да имам личен живот.
Един мой стар приятел, вдовец от дълго време, започна да ме посещава често; поговорихме си и той ми предложи да живеем заедно; нямаше да имам нищо против, но дъщеря ми се ядоса още повече, започна да крещи, че ще прекъсне всякакви контакти с мен. Какво трябва да правя сега?
