Един ден на семеен съвет се решава, че ще приемат баба. Не нейна собствена, а далечна роднина. Баба ми имаше сериозни психически проблеми, но въпреки това я прибраха.
Бяха бедно семейство. Имаха три деца. Най-големият син ги дари с двама внуци. Почти никой не е имал образование. Въпреки това не изпратиха баба ми в сиропиталище, въпреки че лесно можеха да го направят.
Върнаха я, изкъпаха я, преоблякоха я, купиха ѝ чиста кърпичка, показаха ѝ леглото. Казаха, че сега всичко е нейно, но тя не видя нищо. Обичаше да пие чай и ядеше всичко, което й даваха. Един ден баба ми седеше на леглото си и изведнъж каза: “Един зъл човек е влязъл в плевнята. Бащата на семейството отишъл да провери и видял, че един съсед краде храната им.
Седмица по-късно бабата отново казала: “Роман не трябва да ходи в града – колата ще се развали. Роман, единият от синовете, трябваше да отиде в града с приятеля си. Отказано му е разрешение.
Приятелят му беше катастрофирал и ако Роман седеше до него, щеше да го сполети същата съдба. Два дни по-късно бабата започна да крещи на всички да ѝ купят лотариен билет възможно най-скоро. Членовете на семейството не разбирали защо й е нужен билет, но бащата на семейството отишъл в града и купил такъв.
И те спечелиха много пари! В знак на благодарност членовете на семейството купили на баба си нов халат, вкусни храни, които тя не била опитвала досега, и ново спално бельо. Отсега нататък членовете на семейството се вслушват внимателно в тихия глас на баба си, защото тя никога не греши.
