Заедно със свекъра ми, на когото най-накрая му беше писнало, Домострой дойде в дома ми. Само за един ден, но това ми беше достатъчно. Бащата на семейството се отказал от свободното плуване, от статута, за да издържа жена си и двете си деца, преди девет години. По това време съпругът ми беше на 17 години, а по-малката му сестра – на 15.
Не само това, но той отне дома на семейството и ги остави буквално на улицата. Свекървата и децата ѝ са регистрирани при майка ѝ, която е участвала в приватизацията. Но нямало къде да живее – двете ѝ сестри със семействата и децата си, плюс майка им, живеели в тристаен апартамент. А съвестта ѝ не ѝ позволяваше да дели апартамента. Най-големият ѝ син отиде да работи, след като завърши 11-и клас. Той никога не е получавал образование. Свекърва ми се омъжи на 19-годишна възраст и се премести при съпруга си. Тя се обажда веднъж годишно и това е всичко.
А Даня остана да живее с майка си. Когато се запознахме, той работеше през цялото време. Заживяхме заедно: аз се преместих в апартамент под наем при тях. Баща ми, след като разбра за ситуацията в семейството на годеника ми, ми подари къща като сватбен подарък. Беше малка, но двуетажна, с всички удобства, с малък парцел и най-важното – в рамките на града. Взех свекърва си с мен: имахме чудесни отношения.
Доскоро всички работехме, не деляхме парите и всичко беше наред с купуването на хранителни продукти. Нямаше домашни кавги: който е вкъщи, той готви, когато всичко е изядено. По отношение на почистването всичко също беше в ред. Много уважавах свекърва си. И тя се успокои, след като се премести в къщата. В апартамента под наем тя живееше като бомба със закъснител и постоянно се притесняваше, че ще бъде изселена. Когато се нанесла в жилището, се заела да ремонтира стаята си с голям ентусиазъм. Взе си котка, като поиска разрешение. Тя се настани и засия от щастие. Не ни притесняваше, напротив, постоянно повтаряше на Дани, че е късметлия, че си има жена.
Бащата на Дани дойде при нас преди шест месеца. Доведе го свекърва му. Те се срещнаха случайно и той се разплака за тежката си съдба: жената, при която отишъл, била коварна. С леки уговорки и обещания тя го убедила да продаде апартамента. Свекървата плаща за обучението на детето си в института, купува различни материални блага и ремонтира апартамента си. Но приказката не продължила дълго.
Когато парите му свършиха, той вече не беше нужен. Не можел да си намери работа, беднякът, затова се налагало да върши странни работи и да живее при приятели и познати. Според мен е получил това, което е искал. Заменил е семейството си с лявата си леля, инвестирал е в нейното дете, въпреки че е можел да си спомни за собствените си деца.
Изобщо това, за което се бореше… Но сърцето ѝ се разтопи. Както беше казала, смутена, старите ѝ чувства се върнаха. “Този… мъж седеше на дивана, отпиваше кафе от моята чаша, увит в халата на съпруга ми.” “Вие ли сте домакинята?” – попита той, като се намръщи. “А вие коя сте?” – отвърнах му аз. “Позволете ми веднага да ви поставя на мястото ви.
Слушай ме, госпожо! Аз съм баща на съпруга ви и няма да търпя неуважение, разбирате ли? Засмях се. Нещо седи в хола ми и ще ме постави на мястото ми? “Чудеса!” – Чичо, хайде, да се махаме оттук. Това не е милостиня, ние не обслужваме бедните. Минах покрай тях и се качих в стаята ни, като по пътя извадих телефона си. Оплаках се на съпруга си от присъствието на баща му. Той се съгласи с мен: “Сам ще дойда и ще го разоблича. “Бъди внимателен, той е една работа – предупреди ме Даня. Не си направих труда да се преоблека. Мислех да се обадя на баща ми, за да ми помогне, ако имам нужда. Но не ми беше позволено да мисля за това – дойде свекърва ми. Тя падна в краката ми и ме помоли да не развалям щастието ѝ.
Толкова години го чаках да се опомни и да се върне при нас. Не можеш да го изхвърлиш! Той е добър, честно казано! Ако го изхвърлите, аз ще отида с него! Изтръпнах. Има някои жени, които прощават. Но да бъдат толкова прощаващи?
Твърдо заявих на свекърва си, че не възнамерявам да го търпя в къщата. Даня пристигна няколко часа по-късно. През това време баща му успя да ме накара да се отвратя напълно от него. И сега той ще управлява къщата като най-възрастния в семейството. И синът му няма да го изгони, защото го е възпитал да уважава по-възрастните и баща си. А на мен всичко ми е лошо, трябва да се радвам, че са ме приели в такова семейство.”
– Разбираш ли, ти си никой тук! Мъжът е главата на всичко. Ти мълчаливо готвиш и раждаш деца. Като баща на семейството имам пълното право дори да те посека за непослушание. Такива са приложенията. Бях доволен от Дана. А когато баща му излетя от къщата ни, бях двойно по-щастлива. След като успокоихме свекърва ми, двамата с Данаил отидохме да направим инвентаризация. Липсваха ни някои вещи и пари.
Подадохме сигнал в полицията и в съда. Присъдата, която се оказа условна, беше няколко години на държавна издръжка. Добре ли завърши всичко? Разбира се, че да. Свекърва ми винаги плаче и ни гледа осъдително. Тя би се изнесла, но тогава ще трябва да наема жилище и няма да има пари да изпраща пратки на любимия си бивш съпруг.
Освен това те решили да се оженят отново, там, в колонията. И сега свекърва ми събира пари, иска да организира истинско парти за бъдещия си съпруг. Тя говори с мен и сина ми през зъби. Осмелихме се да вкараме сина ѝ в затвора. И аз не разбирам: как можеш да простиш това, което е направил твоят свекър? Как? Той изневерява и след това изхвърля семейството си на улицата! Щеше да остави къщата за децата си като нормален човек.
Аз щях да имам място, където да се върна. А сега няма. Това е просто отвратително. Свекървата зачерква дните до следващата дата в календара си. На хладилника виси доста дълъг списък с нуждите на свекърва ѝ. Бавно се зачеркват нещата, които вече са купени. Тя не купува храна за къщата. Има ли някакъв начин да я поставим на място? И аз харесвах повече свекърва си.
