Докато лежах на леглото, преструвайки се, че задрямвам, чух как синът ми разговаря с жена ми. “Просто потърпи още малко, скъпа – каза синът ми, – остава му съвсем малко време. Какво е това? Две или три години и край.
А след това апартаментът е наш. Тези думи ме поразиха до дъното на душата ми. Не можех да повярвам, че след цялата любов, усилия и възпитание, които бях вложила в сина си, той говори за мен по този начин.
Бях само на седемдесет години, а те вече щяха да ме убият, защото се нуждаеха от апартамента ми. Синът ми и съпругата му се преместиха при нас веднага след като се оженихме и оттогава живеят с нас. Когато любимата ми съпруга беше още жива, се чувствах като собственик на къщата.
С течение на времето забелязах, че мнението ми не се чува, а с мен се отнасят като с наемател, който скоро ще трябва да се изнесе, за да освободи място за младата двойка. Когато снаха ми се премести в къщата ми, се надявах, че нещата ще се променят към по-добро, но те само се влошиха. Затова реших, че това е достатъчно. Нямаше да им позволя да се отнасят с мен като с бреме, което им пречи да живеят в моя (моля, обърнете внимание: моя!) апартамент.
Обадих се на един стар колега да ми помогне да сменим ключалката на вратата, след което измъкнахме всички вещи в коридора. Когато се върнахме от работа, нашите младежи бяха ядосани. Опитаха се да отворят вратата, но тя не помръдна.
Синът и снаха ми чукаха на вратата и звъняха, но аз не ги пуснах да влязат. Знаех, че няма да ме изслушат, затова дори не се опитах да говоря с тях.
Няколко дни по-късно синът ми се обади да се извини, но не ми беше интересно да чуя извиненията му.
Не можех да му простя, че желаеше бързата ми смърт, за да се сдобие с имота ми. Аз имах чест и достойнство и отказвах да приема такова неуважение. Реших да продам апартамента и да се преместя в селото, за да се наслаждавам на новия си живот там.
С парите, които получих от продажбата на имота, най-накрая успях да живея за себе си, както винаги бях мечтал. Вярвам, че постъпих правилно и в поведението ми няма его.
