От пет години живея в Италия и дори не мисля да се връщам у дома, защото няма при кого да отида. След като съпругът ми почина, останах с две деца: син на 16 години и дъщеря на 14 години.
Работех като медицинска сестра в местния здравен център и получавах надбавка за децата, но не ми стигаха парите за стоки от първа необходимост, тъй като децата растяха и изискваха все повече разходи. Оставих децата си при майка ми и заминах да работя в Италия. Изпращах им пари всеки месец… Плащах за образованието им и издържах и сина, и дъщеря ми, когато бяха в университета. Платих за сватбите на сина и дъщеря ми.
Синът ми реши да довърши къщата на родителите си, която съпругът ми беше започнал да строи, и аз финансирах строежа…
След това четири години спестявах пари, за да помогна на дъщеря ми да си купи къща, тя искаше апартамент… Синът ми обеща, че ще ремонтира и реконструира нашата къща, в която живеехме заедно. Аз финансирах този проект. В края на краищата, когато се върна, ще трябва да имам къде да живея… Така отлетяха пет години от живота ми. Когато майка ми си отиде, аз се прибрах вкъщи с надеждата да си остана у дома, но останах силно разочарован.
Излязох на двора и видях една красива къща, но само откъм улицата, защото снаха ми не ме пусна да мина през портата. Къщата на сина ми беше голяма и красива, но моята колиба беше провиснала и никой не я беше ремонтирал.Снаха ми излезе на двора и дори не ме покани да вляза вътре, като каза, че синът ми не е вкъщи. Можете да си представите душевното ми състояние, аз бях от пътя, а те дори не ме пуснаха в къщата, която беше построена с моите пари!
Отидох в дома на дъщеря си, тя ме нахрани, прие подаръците ми, но не ми предложи баня или място за спане. Каза, че е тясно, децата са в едната стая, а тя и съпругът ѝ – в другата, като каза, че не съм им дала достатъчно, за да си купят тристаен апартамент.
Сестра ми взе къщата на майка ми, като каза, че се грижи за майка ми, докато аз изкарвам пари за децата си, и всяка година летят до Египет или Турция и никога не носят парче хляб на баба ми. Прекарах нощта в къщата на една съседка и на следващия ден се върнах в Италия.
Минаха пет години, дъщеря ми дойде в Италия през лятото, мислейки, че ще ѝ дам пари, но аз ѝ дадох 200 евро и ѝ казах, че кутията е затворена. Сега спестявам за старините си, защото знам, че няма на кого да разчитам.
