Омъжих се веднага след като завърших университета. По това време си намерих работа в голяма компания. Съпругът ми печелеше добри пари, но някои хора смятаха, че до съпруга ми трябва да има финансово успешно момиче, а това не бях аз.
Това беше свекърва ми, Лидия Васильевна. Нито един ден в нашата къща не минаваше без скандали заради работата ми. Свекърва ми винаги си представяше дъщерята на своя приятелка, която работеше като администратор в салон за красота, до Кола, а аз се превърнах в жива преграда по пътя на сина ѝ към по-добър живот.
Живях с тези мисли, със скандали и караници в продължение на две години и след това подадох молба за развод. Коля ме помоли да остана, обеща, че скоро ще се преместим, животът ни ще се промени и майка му ще престане да ни се меси, но нервите ми бяха на ръба да се скъсат. Дори имах здравословни проблеми заради стреса. Какво може да направи една жена, ако няма личен живот? Работа, работа и още работа! Впуснах се в работата си. Работех почти по 14 часа на ден. Правех го доброволно. Не съм се оплаквал. Бях доволен от всичко.
И тогава изведнъж осъзнах, че мога да работя за себе си също толкова и да печеля многократно повече. Тази идея започна да ме преследва. Скоро след това напуснах работата си и започнах бизнес с недвижими имоти. Това не е моята специалност, но този факт не ме спря – достигнах висоти в своята област и година по-късно станах един от най-големите предприемачи в моя малък град.
По това време вече имах два апартамента в града. Продадох ги и си купих собствена двуетажна къща с веранда и парцел на 10 км от града. Всички знаеха за моя успех, включително, разбира се, и моята Лидия Василиева.
Тя ми се обаждаше много пъти, предлагаше ми да се срещнат, защото ето го нейния шанс – снаха с дебел портфейл. Отказвах по всички възможни начини, но свекърва ми беше неудържима. Един ден тя се появи на прага на къщата ми с два куфара. “Какво правиш тук?” – попитах аз. “Ами, снахо, премествам се при теб. Ще ти разказвам 24 часа в денонощието какъв умен, красив и отговорен мъж е Николай.
– Вие си въобразявате. “Няма да те пусна, няма да живееш тук, а за твоя Николай можеш да разкажеш на другите, аз го познавам лично.” – Не, скъпа, грешиш. Аз съм свободен човек, мога да живея, където си поискам. Все още има много неща, които не знаеш за Николай. Мислех, че свекърва ми се шегува. Да, тя се шегуваше!
Живяхме заедно три седмици. По някакъв начин беше пропиляла щастието си и не беше ясно какво се опитваше да постигне по това време. Три седмици по-късно самият Николай дойде да ни посети: “Мамо, това не е нормално, хайде да се приберем вкъщи, питам те като човешко същество – каза той, – не можеш просто да живееш в чужда къща.” “Не, никъде не отивам. Това е твоят дом, Колка.
Или по-скоро нашата къща!” – каза свекърва ми и се усмихна: “И кога е сватбата? Признавам, че чувствата ми към Коля така и не охладняха. Просто през цялото време исках да докажа на бившия си съпруг, че няма да се загубя и че мога да печеля повече от него. В крайна сметка Лидия Василиевна успя да постигне целта си. Отначало Коля няколко пъти ни уреждаше “тайни” срещи, а след това официално се събрахме; но не се оженихме.
