Имах щастливо детство. Бях единственото дете в семейство на заможни родители. Винаги имахме много гости вкъщи, защото баща ми беше уважаван човек. Винаги обаче ми се струваше, че роднините просто се възползват от добротата на родителите ми, които никога не им отказваха.
Един ден всичко това приключи. Когато бях на 14 години, родителите ми загинаха при автомобилна катастрофа. И никой от роднините, които прекарваха всички уикенди с нас, не искаше да ме вземе при себе си. Обаждах се и молех за попечителство, но всички отказваха.
В резултат на това се озовах в сиропиталище. Не ми се наложи обаче да тъгувам дълго, защото се оказа, че светът не е лишен от добри хора… Срещу нашата къща имаше магазин за хранителни стоки, в който леля ми Елена работеше като продавачка. Тя и съпругът ѝ имаха малка дъщеря, но когато научиха за моето положение, решиха да ме приютят.
Разбира се, аз се съгласих и дъщерята на леля Елена стана моята любима сестра. Веднъж леля Елена призна, че именно майка ми ѝ е помогнала да си намери работа.
По онова време тя и съпругът ѝ едва оцелявали и помощта на майка ми наистина спасила живота им. Според леля Олена било време тя да се отплати за тази добрина. Отидох в университета. Приемните ми родители плащаха за всичко, от което имах нужда. Сега съм на 30 години. Постигнала съм всичко, което съм искала в живота.
Имам огромна компания, която родителите ми създадоха, скъпа кола, няколко апартамента. Наскоро си спомних за многобройни роднини, които са оставали до късно в дома ни, защото родителите ми винаги са слагали масата за тях.
Започнаха да ми се обаждат, да ме разпитват за живота ми, да ме канят да им гостувам. Но тези хора не съществуват за мен. В един момент те ми обърнаха гръб, а сега е мой ред. Разбира се, имам семейството си: леля ми Елена, съпругът ѝ и дъщеря им. Ще направя всичко, което е по силите ми, за тях.
