– “Защо не ми се обади, да ме предупредиш?” – каза лелята и прегърна племенника си. “Мария и децата не дойдоха ли?” “Не, не можаха да дойдат. Те останаха в града”, отговори мъжът. Леля Халина бързо нареди масата, те обядваха и жената плавно премина към важен разговор. “Вижте какво намерих в сандъка в килера” – изведнъж каза леля Халина.
Микола с любопитство извади от сандъка лист хартия и започна да го чете. Лицето му се промени, докато четеше. Не се притеснявай – опита се да успокои племенника си леля Галя, – толкова време е минало! Може би здравето ти се е променило оттогава. И си помисли, ти си отгледал две деца, вятърът ли ги отнесе или какво!
Тази нощ Николай остана в дома на леля си. Цяла нощ не е спал и миг. Разбира се, че не, защото докладът, който четеше днес, го засягаше. Той обаче е бил издаден много отдавна, след като се е разболял на седемгодишна възраст. В това заключение се посочва, че след болестта, която е претърпял, той не може да има деца в бъдеще.
Разбира се, този документ е бил издаден на майката на Николай и Николай не е знаел за него. “Може би това е някаква грешка – помисли си Николай, – защото ако този документ е верен, значи съм отгледал и възпитал чужди деца. Но това не може да е така. Аз съм напълно уверен в жена си.” Майката на Микола умира, когато той е на по-малко от десет години. Скоро след това баща му довежда друга жена в къщата.
Оттогава десетгодишният Николай прекарва все повече нощи в къщата на леля си в квартала. Леля Халина беше по-малката сестра на майката на Микола. Момчето бързо се привързва към нея.
И тя по същество замества майка му. След службата си Николай не иска да се върне в родното си село. Първо, там нямаше работа, и второ, отношенията на Николай с баща му някак се бяха развалили. След като пристигнал в града, Николай си намерил работа като шофьор и трябвало да живее в общежитие.
След като придобива известен опит в шофирането, той става шофьор на камион. И скоро си купува собствено жилище. Тогава се запознава с Мария. Тя му казала, че ще имат дете, още преди бракът да бъде регистриран. Те заживели заедно и три години след раждането на дъщеря им в семейството се родил син. Когато наближава четиридесетгодишна възраст и разполага с малък капитал, Николай напуска камионите.
Скоро регистрира собствена транспортна фирма. Започвайки в малки размери, компанията постепенно се разраства и в рамките на няколко години започва да генерира стабилен доход. Микола напуска леля си и заминава за столицата. Тъй като е в тъмното, той просто не може да се върне у дома. В Киев го прегледали и подозренията му се потвърдили. Николай се върна вкъщи не на себе си. – Николай се прибра, – зарадва се жена му.
– Ще вечеряте ли? – Не – отговори й кратко той и постави пред нея заключението, което му бяха дали. – Какво е това? – жена му направи учудени очи. – Това, – каза Николай. – Хартийка, на която пише, че не мога да имам деца в този живот. Жена му седна невярващо на стола. – Е, какво казваш, Николай, това е грешка. – Ще продължиш да лъжеш – каза Николай.
– Повече няма да ме видиш тук. – Добре, ще се опитам да обясня всичко – съгласи се жена му. Историята на Мария се състоеше в това, че в училище един съученик започнал да й прави аванси. Двамата продължили да се срещат и след училище. Тогава той изведнъж се прехвърли към приятелката ѝ. “Тогава се запознах с теб. И скоро разбрах, че ще имам дете. По онова време не бях напълно сигурна, че това е вашето дете, но нямах друг избор.
Притеснявах се да кажа на родителите си за бременността си. Бракът беше моето спасение.” “Е, с първото дете всичко е ясно”, спря Николай съпругата си. Но как ще обясниш раждането на второто дете? И тогава от очите на Мария започнаха да се стичат сълзи. Тя ги избърса с носната си кърпа и продължи разказа си: – По това време работеше като шофьор на камион, често беше на път. Един ден го срещнах отново, моята първа любов.
Той ме покани да прекараме вечерта заедно. Не знам какво ме завладя, но го последвах. Никога повече не го срещнах. И все още не мога да си простя за това предателство. Едва по-късно разбрах, че той е бил просто хоби. А ти си любовта на живота ми. Когато Мария завърши разказа си, Николай продължи да седи на масата с ръце на главата.
“Николай, моля те, не ме оставяй, не мога да живея без теб.” Николай каза и тръгна към вратата. Жена му изтича след него със сълзи на очи, а той затвори вратата след себе си, без да се обръща. За да се разсее, Микола прекарваше всичките си дни в работа. През уикендите се връщаше в селото, за да посети леля си Халина. “Целият ми живот е напразен – мислеше си той, гледайки към тавана, – и защо трябваше да премина през всичко това?
Как мога да живея с това? На сутринта го обзеха противоречиви мисли: “Да предположим, че когато се върна от служба, разбера, че не мога да имам деца. Малко вероятно е в такъв случай да съм имал семейство. И никога нямаше да позная радостта от бащинството. В края на краищата се радвах, когато виждах децата си да правят първите си стъпки. А колко много други щастливи неща се случиха в семейния ми живот.
Благодарение на моето невежество успях да стана щастлив човек. В неделя децата на Николай дойдоха в селото, за да го посетят. – Татко, не знам какво се е случило с майка ти, но ти ни обърна гръб, не искаш ли да видиш и нас?” – каза дъщеря му от вратата.
– Какво говориш, дъще, аз все още те обичам, но имам сериозни разногласия с майка ти. – Татко, върни се при майка си, тя плаче денем и нощем – прекъсна го синът му. Притеснявам се за нея, каквото и да се случи – прекъсна разговора синът. Мога да ти кажа, че ти и майка ти скоро ще станете баба и дядо – сподели радостта си дъщерята с баща си.
Николай прегърна дъщеря си и каза: “Това е добра новина.” “Татко, няма да тръгнем без теб – каза твърдо синът му, – престанете да се сваляте един друг. След като сме живели заедно толкова години, как можем да се разделим заради нещо?” “Добре, убедихте ме – усмихна се Николай, – прибираме се у дома.
