Стоя на опашката пред касата и виждам отвратителна снимка.
Бедна възрастна дама, с треперещи ръце, която понякога изпуска монети и ги събира обратно, стои пред касата, а зад нея е двойка мажоретки: момиче с перфектно… всичко, и гаджето ѝ, не от нашата националност, което въздиша, върти очи и изобщо се опитва да покаже, че им е досадно.
Изведнъж касиерката избутва настрани покупките на бабата – тъкмо е започнала да обслужва двойката с няколко ябълки – и казва на бабата да си преброи парите по-късно и да се върне на опашката.
“Кой изобщо я е пуснал тук?” – казва възрастната жена, по чието тяло има повече силикон, отколкото кръв.
Пускат нови промоции, така че се събират всякакви пакости – каза касиерката.
След тези думи исках да вляза, но от края на опашката излезе мъж с тефтерче и каза на касиерката: “Добре, жено, дължиш глоба и си уволнена, сложи покривка на пода.
А ти – посочи той товарача, – вземи количката и отиди с баба си в супермаркета, нека яде каквото си иска, за моя сметка.
И тогава касиерката, която вече беше уволнена, се намеси в гнева си. Аз съм управител на цялата верига от тези магазини и вие вече не работите тук, така че, моля, свалете си жилетката. Това е справедливост.
