Игор и съпругата му вечеряха и щяха да си лягат, когато Игор получи съобщение на телефона си.
Телефонът лежеше до съпругата му и той я помоли: “Елена, погледни го. Когато Елена вдигна телефона, веждите ѝ се повдигнаха от изненада.
– “Пише брат ти, моли те да дойдеш на погребението му утре…” Игор взе телефона от жена си и сам прочете съобщението.
-Това сигурно е неговата глупава шега! Женя погледна Игор развълнувано: – Ами ако той не се чувства добре? Хайде да вървим. Откога не сте се виждали? Три години? Отношенията на Ихор с брат му бяха обтегнати. От детството си те не можеха да се разбират, защото бяха твърде различни. Накрая съпругата му го убеждава да напусне.
Братът води странен живот. Преди пет години жена му загинала при пожар и Антон се присъединил към аскетите. Живее в самия край на селото и почти не общува с никого. Ихор смяташе, че брат му е чудак.
Когато пристигнали до къщата му, забелязали, че дворът е силно обрасъл. Антон седеше на верандата и не изглеждаше много добре. – “Ей, братко, какви шеги си правиш?” – започна Игор. Антон го погледна.
– “Чувствам се зле, струва ми се, че не ми остава много време, исках да те видя преди края.
Игор седна до него, беше му жал за брат му и за първи път от много години го прегърна.
После Елена сложи масата, пиха чай, разговаряха и решиха да прекарат нощта в селото. Тази нощ Антон не се върна. Някак си знаеше, че това е денят, в който този свят ще свърши.
