С Павло се срещахме от четири години.
След толкова дълга връзка чаках той да ми предложи, но така и не го направи, дори когато забременях. Но Павло каза, че със сигурност ще имам деца.
Имахме близнаци. Месец след раждането на бебетата Паша веднъж отиде до магазина и като в лоша шега така и не се върна. Опитах се да му се обадя, но той не вдигаше телефона.
Четири дни по-късно той просто написа съобщение. То гласеше приблизително следното: “Даша, депресиран съм. Отидох в къщата на родителите ми, имам нужда да бъда сама.” Той ме остави сама с две бебета, защото страдаше от депресия!
Между другото, не го интересуваше, че не работя и нямам пари. Знаеше отлично, че нямам кого да помоля за помощ.
Единственият ми родител е майка ми, но тя едва преживява с пенсията си. Не знам какво щеше да стане с нас, ако Наташа не се беше появила в живота ни. Тя е наша съседка от долния етаж. Тя разбра за моето положение и реши да ми подаде ръка.
Първоначално ме нае в салона си като чистачка срещу добра заплата. Когато бях на работа, една моя приятелка се грижеше за децата.
Много съм ѝ благодарна за помощта. След това Наташа организира за мен безплатни курсове по маникюр. Научих занаята и започнах да печеля добри пари.
С течение на времето си стъпихме на краката. Сама се грижа за две деца. Паша така и не се свърза с нас, след като замина и ни уведоми. Неотдавна научих от нови приятели, че Павел се е оженил. Не мисля, че той някога ме е обичал.
