На 1-годишна възраст момчето осиротява. Не е необходимо да го затопляте!” – строго каза старата бавачка. След като работих известно време в сиропиталището, мога да кажа със сигурност, че това е много трудна работа.
Не знам защо реших да работя там, защото плача над всяко ново бебе и се тревожа за съдбата му. Разбира се, съпругът ми е против работата ми, като вижда емоционалното ми състояние, когато се прибирам вкъщи. Той настоява да напусна.
Но аз не мога да напусна, защото кой ще обича тези деца толкова, колкото аз? Има доста невероятни истории, които се случват в сиропиталището, но тази се запечата в съзнанието ми най-много. Вече беше вечер и ни се обадиха от болницата. Казаха, че днес ще ни доставят едногодишно момченце.
Факт е, че родителите му попадат в катастрофа и не оцеляват, а детето остава кръгъл сирак. То нямало роднини тук, затова го изпратили при нас. Дима беше докаран с полицейска кола и беше много уплашен и объркан. Беше очевидно, че е много притеснен, въпреки че не плачеше. Беше очевидно, че момчето е в състояние на шок. Когато ми предадоха Дима, имах чувството, че сърцето му ще изскочи от гърдите му. Прошепнах в ухото му, за да не се страхува.
В този момент той ме погледна и по бузите му се търкулнаха сълзи. Нямаше обаче детската истерия, която всички видяха. Той мълчеше, а сълзите просто се търкаляха по кръглите му бузи. Просто не можеше да разбере къде са отишли родителите му и какви непознати хора са го заобиколили. Беше ми много жал за него, затова го взех в моята стая за през нощта. Исках да го успокоя и да му прочета една приказка.
Когато Дима заспа, той продължаваше да се тресе в съня си, а сърцето му също биеше. Това вълнение се предаде и на мен. Виждайки колко трудно е за Дима да се адаптира, аз му обърнах повече внимание. Усещах, че все още е притеснен. “Спри да тичаш след него!
Няма какво да го стопли. Той все още трябва да живее… сам – каза строго старата медицинска сестра. А аз не можех да направя това, затова оставих думите ѝ да минат покрай мен. Щом имах възможност, си играех с Дима.
И знаете ли какво? Уволниха ме заради това. И причината беше моята “професионална непригодност”. Оказа се, че към някои деца не можеш да се отнасяш по специален начин. Вероятно никога няма да разбера това.
Забавно е, че не можех да се разделя с Дима, затова предложих да го осиновя. Съпругът ми се съгласи, когато видя бебето със собствените си очи. Не исках да оставям момченцето на това студено място. Това беше първият път, когато станах майка.
