Напоследък Игор трудно си намира работа. Обиколил е много фирми, но те са му предлагали или неприемливи условия, или работа в други градове. Ихор не можел да напусне, защото имал съпруга и три деца. Денят, в който двамата със съпругата му научават, че ще имат тризнаци, е денят, който той винаги ще помни.
След като се сдобиват с деца, Маша и Игор се опитват да се справят с бебетата, както могат. Нямаше към кого да се обърнат за помощ… В началото беше трудно за младите родители. Цялото семейство живеело в едностаен апартамент под наем. Случвало се е Маричка да сложи матрак и възглавница на пода в кухнята, да затвори вратата и да остави съпруга си да поспи за няколко часа. След това той отиваше при децата, а тя заемаше мястото му. Когато децата поотраснаха, стана малко по-лесно.
Децата можеха да си играят спокойно и да не се намесват в работата на родителите си. Опитвайки се да издържа семейството си, Ихор упорито търсел работа в своя град, докато Маша се грижела за децата. Дълго време те не можели да плащат сметките си и се стигнало дотам, че просто не получавали никаква помощ.
Приятелите му се подигравали на Игор заради постоянния му навик да “проси” пари. Той не знаеше как да сложи край на всичко това. В един прохладен есенен ден, когато се прибирал към дома си, Игор срещнал на прага на къщата си възрастен мъж. Беше очевидно, че старецът явно мръзнеше. Ихор реши да попита дядо си какво се е случило и защо седи съвсем сам в залата. Оказа се, че няма къде другаде да отиде.
Жената на сина му живееше в неговата къща. Момчето поканило дядо си да отиде да се стопли в апартамента му, но той отказал. Ихор се прибра вкъщи сам. Там той разказа на жена си за странния старец. След като чула това, Маша помолила съпруга си да отиде отново в къщата и да се опита да го извика, в случай че още не си е тръгнал. Виктор излезе пред входа: старецът все още седеше на същото място.
– “Как се казвате?” – попита той напълно замръзналия старец. “Казвам се Олег Петрович”, отговори мъжът. Жена ми е изпратила за вас. “Бог да те благослови, Бор, за твоята доброта – каза той, избърса сълзите си и последва Игор.
След като взе гореща вана, старецът седна на масата и разказа историята си. От детството си, когато живеел в малко село, той познавал студа и глада. Семейството му се заселва в стара баничарница, която баща му наследява от дядо си. По онова време те нямали друг избор. -“Когато се върнах от армията, баща ми вече беше мъртъв. Майка ми живееше с мен. Прибрах съпругата си Хана от армията. Животът ни беше като на всички останали, спокоен и тих, работехме в колхоз.
После съпругата ми роди син. Изправихме го на крака, оженихме се за него, но не се получи. Жена му почина по време на раждането. Дълго време Петро беше самотен. Един ден той дошъл да работи тук и намерил тази Лариса. Тя беше толкова бедна жена, знаете ли. Той взе нея и децата й и ги заведе в апартамента си. Веднъж, като видя, че живея в една разнебитена и стара къща, Петро ме покани да живея при тях. Не исках да ги притеснявам, но той беше такъв. Точно като теб, Ихор, мил и грижовен… но вече не беше млад… Преди шест месеца почина… имаше го точно на работа. Оттам в болницата.
“Никога повече не го видях жив…” – въздъхна дядо ми. – “Тогава реших да се върна в моето село, но се оказа, че къщата се е разпаднала. Върнах се при Лариска, а тя вече се беше омъжила за мъжа си за една мина, но каза, че не се срамува, че не са деца на Петро. Ех… Така се озовах на лицето си, ако не беше ти… – очите на стареца отново се насълзиха.
Маричка побърза да му налее горещ чай и каза, че всичко ще бъде наред. Така Олех живя с Игор и Маричка две години. Всеки месец той даваше на Катерина пенсията си, като й благодареше за добрината и за сто години щастие. Един ден той донесе на Игор някакви документи. Оказа се, че дядо му е преписал къщата си на него.
И всичко това, защото усещал, че старостта е все по-близо до него. Въпреки че Ихор му предложил преглед при лекар, той отказал, като казал, че няма нужда от това. Три месеца по-късно вече го нямаше. Почина през нощта, в съня си, тихо и спокойно. Смъртта на дядото струвала доста скъпо на семейството на Игор и те дори трябвало да се откажат от старата си кола. Няколко дни по-късно семейството се сблъскало с друго предизвикателство в живота си. Домакинята ги помолила отново да се изнесат, тъй като решила, че ще настани свой роднина. На Игор отново му се наложило да помоли хората за помощ. Но където и да отидеше, хората му се присмиваха.
Казваха, че сам си е виновен за това, че е внесъл твърде много в къщата и е харчил твърде много. Никой никога не му е помагал. Семейството трябваше да отиде в къщата на дядо му с надеждата, че там нещата не са толкова зле. Игор успял да убеди един далечен роднина да му помогне с преместването.
Когато Олексий видял полученото от Ихор наследство, започнал да се смее. Какъв дворец! Ще разкажа на всички за него. Само гледай да не ти седи на главата!” Смеейки се, Олексий разтовари вещите на семейството в двора и си тръгна. Къщата наистина не беше в най-добро състояние, но можеше да се живее в нея. След известно време Игор започна да поправя поне още една стая в къщата.
Докато вдигал дъски от пода, Ихор се ударил в нещо желязно. Внимателно махна дъската и изтръпна: в пода беше изкопана малка дупка, в която сред разпадащите се парцали се виждаше стар чугунен съд, пълен със златни монети и бижута. Той повикал жена си при себе си и започнал да ѝ показва съкровището. И двамата плакали и се смеели едновременно. Скоро на мястото на старата барака се появи голяма и просторна къща. След това дядо му Олех се сдобил с нов мраморен паметник на мястото ѝ. След известно време, след като наел няколко селски занаятчии, Ихор успял да отвори собствена малка строителна фирма, която била една от най-добрите в района.
Един ден Олех искал да посети Игор, който му се подигравал, че е бил любезен с чуждия дядо. Къщата на Алексей се ремонтирала, затова той решил да занесе на стария си приятел малко метален скрап, който имал. Той отишъл там със съпругата си, за да види в какво се е превърнала старата къща на Игор. На Олексий му трябваше много време, за да намери подходящото място. Той си помислил, че може да се е изгубил и да е сбъркал селото.
Тогава Олексий и съпругата му решили да попитат шофьора на близкия джип дали знае пътя. Представете си изненадата им, когато виждат Ихор да вади чантите от задната седалка на джипа. -Ihor???? – Олексий го извиква. -И това си ти. Какво правиш тук?” – попита Игор. “Как така?” – попита Алексей, заеквайки, и като се обърна безпомощно, видя кръглите очи на жена си. – “Аз съм… как да кажа…
Ами… – Върви…” – каза Игор с усмивка. В това време децата се затичаха към него и щастливо прегърнаха баща си, като взеха от него торбите с подаръци. Игор вкара колата в двора и влезе в къщата. “О, кой беше този?”, попита Маричка с усмивка. – “О, питаха за пътя… Загубиха се…” – отвърна Игор. “А ти какво направи?” – “Нищо, изпратих ги… Казах им къде да отидат…” – Игор се засмя и прегърна жена си.
