Когато мъжът чул името на момчето от сиропиталището, той побледнял на място. Едва след като посетихме момчето, той ми разказа всичко

Успях да превърна хобито си в доста печеливш бизнес. Изработвам кукли и ги продавам в онлайн магазина си. Бизнесът ми е доста успешен, куклите са скъпи, така че печеля доста пари. Имам приятелка, която работи като организатор на детски партита.

Един ден тя ми се обади и ми каза: “Лес, здравей, искам да те помоля за една услуга.

Нашата агенция организира редица благотворителни събития в един дом за деца с увреждания. Програмата трябва да включва и майсторски класове, но не можах да измисля нищо стойностно.

Виждате ли, децата там не тичат и не скачат, а активните занимания не са подходящи за тях. Тогава си спомних за вас.

Куклите са точно това, от което се нуждаем!

Но ще ви кажа предварително, че това е благотворителен проект, така че ще трябва да работя без хонорар, и ако откажете, няма да се обидя.

Разбира се, съгласих се. Започнахме да посещаваме домове за сираци и аз видях много неща там и ми стана много жал за всички деца. Повечето от тях имаха много трагични житейски истории.

Да си с физически увреждания и да останеш без родители е жестоко. Но по време на едно посещение едно момче в инвалидна количка привлече вниманието ми. Замръзнах, когато го видях за първи път.

Приличаше на съпруга ми, като две грахови зърна в шушулка. Когато се прибрах вкъщи, започнах да разказвам на съпруга си за това момче.
Но щом споменах за осиновяването, той започна да ми крещи. И тогава споменах името на момчето по подразбиране и той промени лицето си. На следващия ден той се съгласи да отиде с мен в сиропиталището.

Когато се върнахме у дома, той падна на колене и започна да ме моли да взема момчето, призна ми всичко.

Преди да се запознаем, той имаше приятелка със същото име. Но той не знаеше, че тя е забременяла от него и е родила момчето. – „Кол, стани, разбира се, че ще вземем детето. Майките на деца с увреждания ще разберат колко е трудно да се справиш с такива деца. Имахме тежки моменти след осиновяването. Похарчихме много усилия и пари за рехабилитация. Но сега, когато гледам как синът ни играе футбол, осъзнавам, че всичко не е напразно.

Related Posts