– “Не мога да те понасям повече!” – крещи Елена на синовете си на 2 и 5 години. Тя не се е омъжила по любов.
Съпругът ѝ, който бил богат, но остарял, не бил човек, когото тя би обичала. Не искала деца и никога не си е представяла себе си като майка. Живели заедно пет години, след което съпругът ѝ поставил ултиматум: развод или деца.
Елена избрала второто и родила двама сина. Тя обаче не проявява майчинска обич: децата са отглеждани предимно от бавачки.
Две години след раждането на най-малкото й момче съпругът й умира. Той бил богат и Елена смятала, че имуществото му трябва да отиде при нея и синовете ѝ. Освен това Олена имала таен любовник и искала да бъде с него, а децата не влизали в плановете ѝ за бъдещето.
Без да се колебае, тя решава да изпрати синовете си в сиропиталище, за да бъдат осиновени от семейство, което ще ги обича повече. Въпреки молбите им, Олена отказва да се откаже от тях: -Вие сте ми в тежест и баща ви няма да се върне. По-малко от три седмици след смъртта на съпруга си тя получава неочаквано откровение.
Завещанието на съпруга ѝ оставя богатството му на синовете му. Елена, която очаквала да наследи всичко, не получила и стотинка.
В отчаянието си тя се опитва да си върне децата, но те вече са осиновени от любяща двойка.
Цялото ѝ имущество, включително къщата ѝ, е прехвърлено на новото семейство, което оставя Елена без пари и на улицата.
