Със съпруга ми имаме собствен бизнес, синът ни е на десет години, но за съжаление не може да се движи самостоятелно, а само в инвалидна количка. Коля е забележително развито момче и лекарите му дават шанс за възстановяване, той се нуждае от постоянни грижи, но аз и съпругът ми работим и не можем винаги да сме до него.
Ето защо решихме да наемем бавачка за сина ни, повече от месец търсехме подходящ кандидат, но никой не ни подхождаше. Живеехме в комфортно домакинство, винаги поддържахме двуетажната си къща чиста и търсехме човек, който да помага не само със сина ни, но и с домакинската работа.
Затова за известно време помолихме една наша роднина да се грижи за Николай, докато ние сме на работа, но жената дълго време не можеше да работи. Един ден, когато се връщахме от работа, видяхме една възрастна жена на автобусната спирка близо до къщата ни. Навън имаше снежна буря и бедната жена седеше на студа и мръзнеше.
Мъжът предложи да спрем и да закараме непознатия и аз любезно се съгласих. Слязохме от колата и видяхме разплаканите очи на жената.
– Добро утро. Последният автобус вече е тръгнал, напразно седиш тук, просто мръзнеш – каза мъжът. – Сине, не чакам автобус, просто няма къде да отида… Дъщеря ми ме изгони от къщи, а големият ми син отиде на работа, жена му не ме харесва и дори не иска да ме вижда. Вече не чакам нищо, просто седя тук и си мисля как съм заслужил това отношение от децата си.
Със съпруга ми се погледнахме и мълчаливо решихме, че ще приемем непознатата в нашата къща, по някаква причина тя вдъхваше доверие от пръв поглед. Знаеш ли, чакаш достатъчно дълго – каним те в нашата къща, имаме много място в къщата си и просто търсим бавачка за сина ни, той е в инвалидна количка и има нужда от грижи, а ти ще ни помагаш в къщата – казах аз. На път за вкъщи Нина ми разказа, че е отгледала сама две деца и ги е изправила на крака. Голямата ѝ дъщеря се омъжила рано и родила трима внуци; съпругът ѝ никога не харесвал свекърва си и винаги се карал с жена си заради нея.
Синът на баба Нина си намерил жена, която веднага станала глава на семейството, но тя не харесвала майката на съпруга си и не му позволявала да общува с нея. Последната година била трудна за пенсионерката, защото се преместила при дъщеря си, а съпругът ѝ обиждал жена си, гледал я накриво и казвал, че тя само ги яде. Тази сутрин баба Нина не издържала, когато дъщеря ѝ и зет ѝ се нахвърлили върху нея и започнали да я обвиняват за всичките си проблеми, изгонили я от къщата.
Стана ми жал за жената, защото виждах, че има добро сърце. Нашият Коля веднага си допадна с баба Нина, тя работеше като учителка по математика, така че знаеше как да подхожда към децата. Дадохме ѝ просторна стая и ѝ плащахме месечна заплата, за да се грижи за сина ни и да върши домакинската работа.
В рамките на една година Баба Нина стана пълноправен член на семейството ни; Николай я наричаше баба, разхождаха се заедно, водеше го на клубове. Бяхме приятно изненадани, когато синът ни се изправи на крака, и всичко това беше благодарение на Баба Нина, тя работеше с него всеки ден, мотивираше го. Изминаха две години от първата ни среща, децата на Нина няколко пъти идваха при нас и се извиняваха на майка си. Тя им прости, но не пожела да се върне, като каза, че сега ние сме нейното семейство.
