Един ден забелязах, че съпругата ми плаче от думите на сина ни, който по това време беше само на 11 години. Не се намесих в тази ситуация, не се скарах на момчето, а изчаках една седмица и след това го поканих на разходка.
Докато се разхождахме из парка, му казах: “Сине, имам нужда от твоя съвет. Преди много години се влюбих в едно момиче, ожених се за нея и обещах, че няма да позволя на никого да я нарани. Казах си, че никога няма да позволя тя да бъде наранена. Тя беше най-важният човек в живота ми.
А когато ти се роди, те бяха две. Сега имам нужда от съвет: какво да правя в тази ситуация? Какво бихте направили вие на мое място?
Синът ми дълго мисли, после ме погледна в очите и каза: – Трябва да ме накажеш, татко… – Сине, това е най-лесното нещо, което мога да направя. Но аз няма да го направя. Никой от нас не се нуждае от конфликти. Имам нужда да станете мой съюзник. В края на краищата и за двама ни мама е най-близкият и скъп човек на света.
Нека като мъже се съгласим да я защитаваме и пазим до края на живота си.
Съгласни ли сте? Синът ми ме погледна гордо, после кимна многозначително и си стиснахме ръцете като двама възрастни и сериозни мъже. Защо исках да разкажа тази история на целия свят?
Защото в този ден положих основите не само на нашата силна и приятелска връзка, но и на първата стъпка по пътя към превръщането му в мъж.
