Избягах от първия си съпруг, като оставих 8-годишната ни дъщеря да живее с него. Обстоятелствата се стекоха така, че се влюбих в друг мъж.
На света има чувства, на които е невъзможно да устоиш, и точно такива изпитвах към Ярослав. Антон, първият ми съпруг и дъщеря ми избледняха на заден план, а аз бях готова да отида с Ярослав до края на света. Той ми постави условие, че няма да приеме дете от друг мъж.
Каза, че ако искам да бъда с него до края на живота си, трябва да оставя дъщеря си в миналото. Една вечер проведох сериозен разговор с първия си съпруг: казах му
Казах му, че подавам молба за развод.
Не казах нищо на дъщеря ми: оставих Антон да ѝ съобщи новината и да ѝ обясни всичко, както намери за добре. И така, с Ярослав се преместихме да живеем в курортното градче, откъдето той идваше. Животът ни беше като в приказка.
Четири години след като започнахме да живеем заедно, Ярик поиска да стане баща и ме помоли да го даря с дете. Много се стараехме и в продължение на две години не успяхме.
Когато отидохме на контролен преглед, лекарите ни зашеметиха с новината: вече няма да мога да имам деца поради усложнения, причинени от първата ми бременност.
Щом Ярослав разбра, още същия ден ме напусна: „Ще си намеря друга жена, която ще може да ме дари с наследник! Умолявах го на колене и със сълзи на очи да не ме напуска, но той го направи. След тази раздяла личният ми живот така и не се разви, а аз останах съвсем сама на стари години. Сега съм почти на 60 години и осъзнах, че искам да възстановя връзката си с дъщеря си, за да може поне някой да се грижи за мен на стари години.
През последните години изобщо не се интересувах от нейния живот, но наскоро научих от общи приятели, че се е омъжила и има деца.
Успях да намеря номера ѝ и ѝ се обадих. -Дъще, скъпа моя, здравей, това е майка ти, бих искала да те видя. -Нямам си майка, тя избра друг мъж вместо мен.
Не те познавам и не искам да те познавам. Довиждане!“ – И тя окачи слушалката! Защо Антон не можеше да отгледа дъщеря ни както трябва?
