Леля разглеждаше новата къща и не можеше да намери място за щастие. Толкова отдавна мечтаеше да има собствено жилище, а сега беше пълноправен собственик на къщата. Какво друго е нужно на една жена, за да бъде щастлива? Може би понятието за гостоприемство се предава по кръвен път или чрез възпитанието, но Таня е израснала също толкова гостоприемна, колкото и родителите ѝ.
Тя обичаше гостите, компанията и дори семейните събирания. Така че Таня винаги се е радвала на всеки, който е идвал в дома ѝ. Затова можем да кажем, че всички нейни мечти се сбъднаха.
Тя грижливо поддържаше къщата чиста и се грижеше за градината. В същото време успявала да готви и да се грижи за децата. А през уикендите тя и съпругът ѝ винаги чакали гости.
Преди да се усети обаче, всичко се обърнало срещу волята ѝ. Сякаш нещо лошо се стоварило върху нея и семейството ѝ.
Съпругът ѝ започнал да има проблеми, синовете ѝ често боледували от странни болести, а котката ѝ сякаш се готвела за смъртта, криела се в тъмните ъгли на къщата и отказвала да яде. Самата Таня също била засегната. Тя винаги била уморена и се чувствала много зле. Къщата, въпреки че била чисто нова, започнала да се руши. Таня загубила всичките си сили и дух.
Беше срамно да я погледнеш. Всички съчувстваха на някогашната икономична и усмихната жена. Съветваха я да потърси помощ от някого, защото кой знае до какво можеше да доведе всичко това.
– „Определено е заклинание!“ – заяви най-близката ѝ приятелка, – „Но кому е нужно аз да съм тази, която да бъде заклинана.“ „Нима някога съм наранила някого? Може да са ти завиждали за успеха.“ – Не знам. Всичко се е променило толкова драстично. – Какво имаш предвид? Познавам една стара дама. Тя вижда и знае всичко. Мисля, че тя ще помогне.
Таня не се опита да се съпротивлява. Знаеше, че ако жената не може да помогне, не може да направи нищо по-лошо. Струваше си да опита. На следващата сутрин двете приятелки си събраха багажа и заминаха за съседното село. Таня оставила децата и къщата при майка си.
Гадателката изглеждаше като обикновена баба на около 70 години. Между другото, тя вече чакала гостите, защото приятелката на Таня я била предупредила предварително за пристигането им.
– „И кой е този, който ти прави това?“ – попита старицата, като погледна Таня. „Кой не може да те види такава?“ „Да, аз дори нямам врагове като такива.“ “Много си добра, знам, но те се възползваха от това. Няма страшно… Ще ти помогна! Жената помоли приятелката на Таня да напусне къщата и започна да говори с гостенката. Цялото това нещо продължило три часа. Към края на сеанса Таня вече се чувствала малко облекчена.
Но това е само началото – казала възрастната жена, – аз едва сега изчистих случилото се. Но ако не защитиш дома си и продължиш да пускаш всички да влизат, това ще бъде безполезно. Гадателката научи Таня на тайната си техника, която ти позволява да се защитиш от хора със зли намерения.
– „Направи го и ще се убедиш сама!“ Старицата казала: „О, ти светиш. Чувстваш ли се по-добре?“ – попита приятелката си. Жената ѝ благодари и каза, че наистина се чувства по-добре. Накрая синовете ѝ започнали да се възстановяват, работата на съпруга ѝ се подобрила, а самата Таня се почувствала много по-добре.
Къщата сякаш отново просветнала и се изпълнила с радостни цветове. Оставало само да се постави защитата! Когато всички заспали, Таня взела две игли от нощното шкафче, взела свещ и отишла в кухнята. Вземайки иглите една по една с пинсетата си, тя ги нагря над пламъка, като мислено помоли Бог да ги очисти от всяко зло. След това стисна всичко в дланите си, прошепна нещо и заби иглите в рамката на вратата. Оставаше само да гледа.
Животът започна да се подобрява. И тогава, преди следващия уикенд, се обадиха стари приятели. Казаха, че ще дойдат на гости.
Таня не отказа. „Изглеждаш прекрасно – усмихна се приятелката ѝ. – А това е за теб, подаръци.“ В стаята влезе съпругът ѝ. Приятелката извади ВАЗ от един от джобовете си и извика. Как може да е така? Във вазата наистина имаше чипс от нахут. Гостите бяха разстроени. Но Таня веднага разбрала, че така се работи в къщата.
Тази вечер Таня просто не откъсваше поглед от приятелката си.
Жената беше студена, постоянно стискаше сърцето си, мълчеше и поглеждаше отстрани към домакинята. Таня й се усмихна в отговор. И така първият враг беше открит. Когато всички си тръгнаха, Таня грабна вазата и останалите подаръци, изнесе ги в градината и ги изгори. Сърцето ѝ отново се почувства по-добре.
По-късно се оказа, че този приятел не е единственият източник на нещастие. Други две приятелки също били хванати на местопрестъплението. Но най-важното е, че сега Таня знае как да се справя с такива хора и вече не се страхува от нищо. Вярвате ли в медиумизма? Смятате ли, че тази жена наистина е помогнала на Таня?
