Наскоро видях следната снимка. Една възрастна дама стоеше на улицата с протегната ръка. Самата тя беше прегърбена, облечена в старо, износено палто. Изпод палтото надничаше тънък летен халат, който изобщо не я топлеше.
На главата си носеше тънък шал, а на краката си – износени обувки, които очевидно не бяха с подходящия размер. Бабата не питаше минувачите за нищо, стоеше мълчаливо и гледаше надолу. Беше ми трудно да видя лицето ѝ, но когато го направих, не можах да прочета нито една емоция в него. Пустота в очите и вътре в нея. Двама тийнейджъри, на около 15 години, минаха покрай старата дама. Смееха се шумно, използваха некултурен език, и то толкова шумно.
Цялата улица можеше да чуе това безобразие. Въпреки младата си възраст момчетата вече пушеха и разпръскваха дима около себе си, показвайки колко са готини и “пораснали”. Момчетата се приближили до бедната старица, сложили в ръката ѝ угарка от цигара и избягали, смеейки се. Възрастната жена изтръпнала от изненада, краката ѝ се подкосили и тя седнала на земята. Започна да духа с ръка, а в очите ѝ се появиха големи капки сълзи.
Тогава едно момче, третокласник, се затича към баба си. Той веднага помогна на баба си да се изправи. – “Бабо, не плачи.Ето я моята питка, още е гореща.
Чакай ме тук, но не ходи никъде. Живея наблизо, ще се върна веднага. Бабата взе пая; тъкмо когато се канеше да благодари на момчето, то избяга, оставяйки куфарчето си до нея. Той се върна след пет минути.
В ръката си държеше йод и бинт. Момчето обработи раната на баба си. След това й даде своята касичка. – “Спестявах за кола и имам много пари, много пари. Но мога да спестя още малко и това е за теб. За да спре плача на баба си, момчето я прегърна силно. Бабата чуваше как сърцето на момченцето бие бързо. Това беше най-голямото и най-милото сърце на света.
