Тя беше красива. Косата ѝ блестеше от мед. Кафяви очи… А той се смяташе за посредствен. Обичаше я още от пети клас, но (смятайки се за недостоен) не показваше отношението си с дума или намек. Скриваше чувствата си под показно безразличие…
Училището минаваше незабелязано. Затова го демобилизираха от армията. Чувствата му към неговия съученик бяха почти забравени. Майка му организира парти в чест на завръщането му. Имаше много гости. Разбира се, присъстваше и приятелят на Саша.
Излязохме с него на балкона, за да си поговорим. В края на краищата не се бяхме виждали толкова дълго време. Саша говореше за съучениците си. Преди една година тя и баща ѝ претърпяват автомобилна катастрофа. Сега Ина е в инвалидна количка.
“Мисля, че ще има предложение, но не знам подробности… Тя те харесваше, Игор, признах й чувствата си на дипломирането, но тя отказа. И тя започна да ме разпитва за теб. Попитах я защо прави това. Ина каза, че те харесва. Дори ме помоли да поговоря с теб, но гордостта й попречи. А аз не казах нищо, толкова бях обидена. Прости ми, Игор, но може би така е по-добре?
Игор не отговори. Върна се в стаята си, мълчаливо излезе в коридора, облече сакото си и излезе. Имаше нужда да остане насаме с чувствата и мислите си. Той не обвиняваше приятеля си. Упрекваше себе си. За малодушието си, за неуместната си гордост, за… Краката му го отведоха в апартамента на Инна. Майка му отвори вратата.
Тя се зарадва и ме покани да вляза. – Здравей, – първа поздрави Инна. – Как си? Как си?” Инна се усмихна и каза:
“Не ме съжалявай.” – “Съжалявам? Този, когото съм обичал през целия си живот?” Игор беше изненадан от думите му. Сякаш тежест бе паднала от раменете му. Инна също беше шокирана. Тя не можеше да повярва. Минаха няколко месеца, преди да повярва… Операцията беше успешна. Минава една година и Инна се изправя на крака.
Инна и Игор се ожениха. Щастието на младото семейство беше помрачено единствено от последиците от операцията: тя не можеше да роди дете… Този ден Игор се върна от работа по-рано. – Приготви се – каза той на жена си, – ще те чакам в колата.
Потеглиха към сиропиталището… – Защо сме тук?” Инна се напрегна… – Изненада… Момиче, заобиколено от играчки. С медна коса… Инна, Игор и тяхното медно космато чудо. Какво повече ви трябва за щастие?
