Когато бях обикновен работник, работех като всички останали – за жълти стотинки, всичките ми роднини ме обичаха по някаква причина, канеха ме на всички семейни празници, помагаха ми, когато имах нужда от помощ. Беше ми омръзнало да живея като всички останали, затова реших да започна собствен бизнес от нулата, но нямах пари за първоначална вноска.
Родителите ми починаха, когато бях на 19 години: претърпяха автомобилна катастрофа. Леля ми беше омъжена за богат мъж. Мислех, че за нея ще е лесно да ми помогне.
Бях объркан. Леля ми вдигна ръце и каза, че притежаването на бизнес е хлъзгава и рискована дейност, поради което тя не иска да инвестира парите си в него. Знаете ли, не я виня. Ако бях на нейно място, щях да направя същото. Това беше нейният избор и аз го разбрах, приех го и не се възмутих от него. Банката не беше опция за мен – лихвите бяха твърде високи, не можех да си я позволя. Трябваше да спестявам от всичко, дори от храна, да търся работа на непълно работно време и да спестявам пари за бизнеса си.
Малко по-късно всичките ми мисли станаха по-ясни. Знаех каква компания искам, какво ми е необходимо, за да я създам, какъв начален капитал ми е необходим и колко пари ми трябват за първоначално популяризиране. Бях твърдо решен да стигна докрай и да не отстъпя нито крачка назад. В края на краищата още от детството си мечтаех за собствен бизнес и сега бавно получавах шанса да го създам сам.
Единственото нещо, което ме караше да се чувствам неудобно, бяха закачките на леля ми. Всеки път, когато се появявах някъде, тя се смееше и викаше: “Какъв важен, делови бизнесмен е дошъл нашият бизнесмен. Той ни позволи да седнем на една и съща маса. Когато успях да постигна целта си да отворя собствена агенция, всичките ми роднини веднага ми обърнаха гръб, особено леля ми. Аз обаче не се пречупих. Никога не съм бил толкова мотивиран.
Година и половина по-късно отворих няколко филиала в нашия град. Тогава ми се обади леля ми и каза, че Сена (нейният син) ще кандидатства в университет. Нуждае се от помощ за пари и квартира. По това време леля ми вече беше разведена и не можеше да си намери работа, която да ѝ осигури поне минимален доход, затова се сети за моето съществуване.
Разбира се, аз отказах да им помогна. Щях да отварям клонове в други градове, което изискваше много пари, така че Сеня беше много неподходяща. Заради отказа ми леля ми ми обърна гръб напълно, въпреки че преди това не беше разговаряла с мен. Сега клоновете ми са отворени. Бизнесът процъфтява с всеки изминал ден, а Сена седи на врата на майка си. Никой от роднините му не иска да го приеме или да му помогне с пари – леля му някога е отказвала да го направи.
