Аз съм на 57 години. Преди две години отидох да работя в Италия. Разбира се, не заминах за добър живот. Разведох се със съпруга си преди 10 години, но тъй като нямаше къде да отидем, продължихме да живеем в същия апартамент.
Имаме двустаен апартамент и ако искахме да го разменим за два едностайни апартамента, трябваше да доплатим, а нито съпругът ми, нито аз имахме пари. Единствената ни дъщеря вече е пораснала и живее със съпруга си и децата си при свекърва си. Зет ми е добър, трудолюбив човек, а дъщеря ми е като каменна стена с него.
Със съпруга ми деляхме една стая и живеехме като непознати в общежитие. Моята сватя работи в Италия от много години и много помага на децата. Един ден сватовницата се прибра вкъщи, покани ме на гости и на масата каза, че има работа за мен.
Така че се впуснах в работа и оставих всичко зад гърба си. Съжалявах само за работата си, защото ми оставаха само няколко години до пенсия. Но свако ме увери, че по този начин ще спечеля много повече. Наистина разбрах, че това е единственият ми шанс да се разделя със съпруга си на стари години. Със свако ми изчислихме, че за 2-3 години ще изкарам достатъчно за едностаен апартамент. А след това ще помисля какво да правя с пенсията си. Работата е трудна: грижех се за възрастна италианка; имам и здравословни проблеми, но какво мога да направя? Предложиха ми тази работа и аз с удоволствие приех.
Тази година се прибрах у дома като изстискан лимон. Разбира се, къщата е разхвърляна, всичко е мръсно и износено. Дойдох за две седмици на почивка и планирам да се върна отново в Италия. Няколко дни чистих апартамента си; известно е, че съпругът ми никога не го е чистил както трябва. Съпругът ми, с когото изобщо не бяхме разговаряли от две години, някак си започна да подвива опашка и да се извинява за действията си. Всичко това ми се стори странно и първото нещо, което си помислих, беше, че му трябват пари от мен.
Той започна да говори за бизнес планове и аз направо му казах, че нямам пари. И той обикаляше цяла седмица. После направил пробив и казал: “Помогни ми, трябват ми хиляда долара, ще ги изкарам и ще ти ги върна до един месец. Да, веднага, разбира се. Изтичах до банката и взех куфарите си, за да изтегля още. Разбира се, отказах и той започна да ме притиска за съжаление, като каза, че това е последният ми случай, иначе ще се озова в старчески дом.
Това бяха глупости. Той е над 60 години, женени сме от 25 години, не си спомням нито един ден в живота си, в който да съм била щастлива; сега го издържам, защото все още не можем да делим един апартамент.
Той много добре знае, че имам пари, затова ми ги иска. Веднага му казах, че няма да му дам или пожелая нищо, защото спестявам за жилище, за да не ми се налага да го виждам на стари години. Напомних му колко пъти съм го спасявала в младостта и наивността си и всичко е отивало наникъде. Той е мой съсед, отдавна недолюбван. Не му дължа нищо.
