– Мамо! Моля те, прости ми, но нямам към кого другиго да се обърна, освен към теб! Имаме спешна нужда от пари! Колата на Виктор се повреди, а до заплатата му остава още много време! Катерина започна да се суети.
Бедното момиченце! Изглежда, че нещастната съдба на майка й се е пренесла и върху нея! Катерина била изоставена от съпруга си, когато дъщеря ѝ била само на шест месеца. Той рядко ѝ плащал издръжка и дори тя била толкова мизерна, че Катерина дори искала да се откаже от нея, но приятелките ѝ я разубедили: “Поне една стотинка! Катерина би поела всякаква работа, за да отгледа дъщеря си. След смяна във фабриката тя тичала до училището, където учела дъщеря ѝ Любочка, за да измие пода.
Любочка израснала като тихо и послушно момиче. Тя много чете и свири на музика. Катерина не можеше да се нарадва на дъщеря си и се стараеше да не я натоварва с домашни. “Мамо – Любочка се приближаваше до майка си и гледаше с надежда в очите ѝ, – в клас ми се подиграват. Аз имам стар телефон. Можете ли да ми помогнете с работата ми? Ще спестя за нова!” “Хайде, хайде!” Катрин се уплаши. “Каква работа? Трябва да учиш! Ще получиш нов телефон! В какво са се превърнали младите хора!
Те мислят само за пари! И не им пука за нормалните хора! Любочка искаше да влезе в педагогически институт: “Ще стана учителка! Ще си намеря работа в нашето училище, за да съм по-близо до теб!” – мечтаеше тя на глас. Катерина пророни сълза от умиление и отиде на следващата си работа. Представете си изненадата на Катерина, когато дъщеря ѝ донесе вкъщи свидетелство с почти всички тройки. – Как е възможно, толкова добре си се справяла в училище. – Мамо! Не исках да ти казвам, но учителите не ме харесват, защото никога не си им давала скъпи подаръци! И никога не си ходил на събранията! -Кога ще имам време да отида? Работя почти денонощно! Ще им кажа на дипломирането! – Мамо! Исках да ти кажа, че няма да отида на дипломирането! Родителите ми похарчиха толкова много пари за организацията, че за нас е по-евтино да отидем в космоса! Катерина пророни още една сълза от умиление: каква грижовна дъщеря има; тя разбира, че парите на майка ѝ не са само за показ! “Издържах всичко с отличен, но не ме приеха заради лошото ми свидетелство!” – проплака тя по телефона. “Какво да направя?” – въздъхна Катерина. “Образованието е важно за теб! Особено след като си го искала. Ще успеем да завършим образованието ти по някакъв начин.
В трети курс Любочка се омъжи. Бъдещият ѝ съпруг се оказва приличен човек. Той произхождал от добро, интелигентно семейство. За да осигури на дъщеря си мечтаната сватба, тя взела заем и се хванала на работа да мие входовете на съседна къща. Скоро се ражда и внучката ѝ. Катерина отива на гости на дъщеря си, за да види бебето и да ѝ донесе подаръци.
Сега това е невъзможно! Варя се роди слаба и лекарят категорично препоръча в апартамента да няма чужди хора. Дори собствените ѝ баби. Много съжалявам! Но ще ви изпратя снимка! Между другото, ако не е прекалено трудно, изпратете малко пари. Знаеш ли, едно малко дете се нуждае от толкова много неща, а заплатата на Вита е малка! Катерина се разстрои, че внучката ѝ не се е родила здрава, и изтича до банката, за да преведе пари на Любочка. Това се случваше почти всеки месец. Любочка се обаждаше и искаше пари: за лекарства, за ремонт, за заем.
Дори когато дъщеря им започнала да работи, семейството нямало повече пари. Обяснявайки, че апартаментът на родителите им е станал много тесен след раждането на Варенка, двойката взема ипотечен кредит. Месечните вноски отнемат голяма част от заплатите им. – “Защо роднините ти не ти помагат?” Катерина беше толкова уморена, че не скри раздразнението си. Работеше на три места и буквално се измъчваше. Перяше дрехите на приятелките си и не можеше да си позволи дори ново спално бельо.”- За какво говориш, мамо!
Те също влагат цялата си енергия в нас! Купуват хранителните продукти и памперсите на Варюша… Когато Катерина се пенсионира, тя се зарадва: най-накрая ще има собствени пари! Нямаше да се откаже от работата си. Но Любочка се обадила и, задавяйки се със сълзи, ѝ казала, че Варюша е диагностицирана с ужасна болест. “Свекърва ми даде пари за операцията и рехабилитацията – плачела Любочка, – но за рехабилитацията може би можеш да помогнеш, мамо? Знаеш, че имаме ипотека! Катерина се сбогува с пенсията си.
Една вечер, когато миеше последното стълбище, в което живееше сама, Катерина се почувства зле. Очите ѝ потъмняха и тя падна. За щастие един от съседите, Григорий Яковлевич, бил буден. Той чул шум на стълбището, изтичал от апартамента и видял Катерина да лежи в кофа с мръсна вода. Извикал линейка и откарал Катерина в апартамента си. Тя се събуди в болницата. “Защо не се погрижихте за себе си?” Един млад лекар стоеше до леглото ѝ.
“Сърцето ви е напълно износено! Защо трябва да се натоварвате така? Григорий Яковлевич каза, че работите на три места! Аз помагам на дъщеря си! Тя е още по-зле от мен – болна е! – Ако продължаваш така, дъщеря ти скоро ще те загуби! Имате нужда от подробен преглед. Отидете и се погрижете за себе си, иначе… – Разбира се, разбира се! Дъщеря ми живее в този град! Ще видя внучката си по същото време! Катерина не каза нищо на дъщеря си. Реши да остави това да бъде изненада! След като събра подаръците, тя тръгна по пътя си. – О, здравейте! Зет ми Виктор стоеше на вратата с Варенка на ръце. “Какво правиш тук?” Той беше много изненадан.
“Изпратиха ме в болницата за преглед. В същото време реших да ви посетя, защото никога не съм виждал собствената си внучка! Винаги си болна, или нямаш време, или нещо друго…” Катерина се съблече и отиде в кухнята. “Какво имаш предвид, болна?” Виктор последва свекърва си. Любочка каза, че Варенка се е родила много слаба.
Постоянно влизате и излизате от болниците с нея. А сега тя е диагностицирана с ужасна болест! “Викторе, ти дори не знаеш, че дъщеря ти е болна?” Катерина не очакваше такава глупост от зет си. “Катерина Михайловна, за какво говориш?” Гласът на зет й стана по-силен, но той се спря навреме и продължи спокойно. Мамо! От една от стаите излезе жена на възрастта на Катерина, но по-поддържана.
Вашата сватя е тук. И очевидно не знае нищо за нищо… – Какво да знам?” Екатерина беше объркана. Лицето ѝ беше толкова объркано, че роднините ѝ разбраха, че тя наистина не знае нищо! – Седни, Катя – потупа сватята дивана до нея. “Витя, направи ни чай и още нещо, по-силно. Час по-късно Катерина буквално се задушаваше от сълзите си. Дъщеря ѝ, нейната Любочка, я е мамила години наред. Тя никога не е учила в колеж. Когато Любочка се преместила в друг град, започнала да се забавлява: купила си модерни дрехи, наела апартамент и започнала да ходи по дискотеки. В една от дискотеките тя се запознава с Виктор.
Младият мъж веднага харесва момичето, въпреки дивото му поведение. Когато Любочка забременяла, Виктор се надявал, че тя ще се вразуми и ще се успокои. Но това не се случи! Месец след раждането Люба обявила, че са ѝ омръзнали памперсите и ризите, и изчезнала.- Не сме виждали париЛюба казала, че майка ѝ изпивала цялата ѝ заплата. Отначало я съжалихме и разбрахме защо момичето е започнало да се държи по този начин.
Тя каза, че работи в интернет, затова не я попитахме откъде има пари. Освен това, когато Виктор дойде да се запознае с теб, ни каза, че апартаментът ти е много зле обзаведен, а ти, Катюша, изглеждаш много окаяна, съжалявам. – Да, работех на три места! Скъсвах от зърнени храни до хляб! Как трябва да изглеждам като цъфтяща жена? И всичко това в името на дъщеря ми! И тя… моите пари, оказва се, са избягали… а Варюша… какво става с нея?
– Всичко е наред! Тя е напълно здраво и весело дете, въпреки отсъствието на майка си! Катерина и свако дълго седяха в хола и споделяха болезнените си преживявания. Виктор отиде да сложи Варенка да си легне. На следващия ден той завежда Катерина на медицински преглед, където ѝ препоръчват почивка в санаториум. – “Е, откъде да имам пари за тази почивка?” Катерина въздъхна. “Дъщеря ми изцеди всичките ми пари и сили.””Да отидем заедно!” – предложи свако. И ще вземем Варюшка с нас! Неудобно е!” Екатерина размаха ръце.
Това не са толкова много пари за нас! Трябва да си починеш и да прекараш време с внучката си! Катерина се прибра у дома и подаде оставка от всичките си работни места. След това, заедно със свако си и внучката си, отива в регионален санаториум. На четвъртия ден от почивката Любочка ѝ се обадила. – Мамо, моля те, прости, че те безпокоя, но днес трябва да платим за рехабилитацията на Варенка.
– Знаеш ли, дъще, нямам пари! Напуснах всичките си работи и сега живея само от пенсията си! – Мамо! Не ти ли е жал за единствената ти внучка? “Знаеш, че ние с Виктор не можем да си позволим да я лекуваме сами.” – Затова сега Варюша е с мен и баба си в един санаториум. А ти… не ми се обаждай повече!!!
