Днес съседката ми навърши 90 години и аз реших да отида да я поздравя. Но когато влязох в къщата ѝ, не можах да сдържа сълзите си…
Съседката ми наскоро навърши 90 години. не че съм твърде близка с нея, но не можем да се наречем непознати. понякога се спирам, за да поговоря със старицата, приятна, интересна жена. Така се случи и в началото на месеца, когато разбрах, че Мария Петровна празнува юбилей следващия уикенд.
Разбира се, не бях получила никакви покани за тържеството, защото хората на тази възраст обикновено не организират тържества, но още тогава знаех, че ще дойда с торта и ще поздравя баба.
Баба живееше сама, съпругът ѝ си беше отишъл, а децата ѝ се бяха преместили. Реших да не идвам твърде рано, за да може тя да празнува с децата си, защото те рядко се виждат, както ми каза баба. Затова, когато пристигнах в дома на баба ми, изненадата ми беше огромна.
Къщата беше грижливо почистена, от кухнята се носеше мирис на прясна храна, а баба ми седеше спокойно на един фотьойл и гледаше телевизия. “Сигурно всички вече са си тръгнали”, помислих си аз, без да вярвам, защото щях да забележа колите.Когато баба ми ме забеляза, избухна в усмивка, по всичко личеше, че е щастлива, че някой е дошъл да я поздрави, и видях леки сълзи в очите ѝ.
Бях сигурна, че съм първият човек, който я посещава днес. Толкова ми беше жал за старата дама, че реших да остана за малко, по масата в къщата ѝ личеше, че очаква още много гости. Седнахме там, баба ме почерпи, а по-късно разбрах, че никое от децата или внуците ѝ дори не се е обадило да я поздрави.
Дори не знаех какво да кажа, толкова ми беше жал за нея, а беше очевидно, че тя едва сдържа сълзите си. Опитах се всячески да успокоя старата дама, но беше очевидно, че душата ѝ страда.
Тази нощ дълго време не можах да заспя. Не можех да разбера защо в почивния ден съм толкова заета, че дори не успях да поздравя майка ми и баба ми за годишнината им.Не забравяйте за родителите си, обаждайте им се често, идвайте им на гости, те винаги ви очакват!
