Димка и родителите му се преместват от селото в града. Заводът им предоставя временно жилище – стая в общежитието на завода. Димко е на 7 години. В съседната стая живееше 13-годишно момиче на име Наташа.Понякога, когато отсъстваше по работа, майката на Дима молеше момичето да се грижи за сина ѝ.
Наташа с удоволствие изпълняваше ролята на бавачка. Особено й харесваше да чете на момчето детски книжки, от които Дима имаше цял куп. И всеки път той си представяше Наташа като героиня от приказките. Тя се появяваше във въображението му като Герда от “Снежната кралица”, като смелата Ели от “Магьосникът от Оз” или дори като красива принцеса.Момчето дотолкова се привърза към съседското момиче, че веднъж, на седемгодишна възраст, й каза съвсем сериозно: “Със сигурност ще се оженя за теб, само почакай да порасна.
Обещавам да почакам.” Тя отговорила с усмивка. скоро старото общежитие било съборено. Обитателите бяха преместени в нова сграда. Апартаментът на родителите на Наташа беше в съседната сграда. Сега Димка говореше с Наташа по-рядко, но не беше забравил за обещанието ѝ. На деветнайсет години Наташа се омъжи и се премести в апартамента на съпруга си.В деня на сватбата пред входа на апартамента, в който живееше Наташа, се събра тълпа от любопитни хора, които искаха да видят булката. От един отворен прозорец се чуваше силна музика. Когато Наташа излезе в сватбената си рокля, красива като принцеса, Димка не можа да се сдържи да не се приближи до нея и да й каже:
“Предателко, ти обеща да ме изчакаш, докато порасна.” Никой освен булката не можеше да чуе думите му през силната музика. Наташа отдавна беше забравила за този детски разговор и шеговитото обещание, но откровението на дванайсетгодишното момче докосна сърцето ѝ. Изминаха шест години. Наташа се развежда със съпруга си и се връща в апартамента на родителите си заедно с петгодишния си син. Дмитрий научава за раздялата на Наташа със съпруга ѝ в навечерието на постъпването му в армията. Той периодично виждал Наташа да излиза на двора, за да се разходи с бебето си, но никога не се осмелявал да я доближи.
След службата си Дмитрий си намира работа като оператор в едно от подразделенията на петролната рафинерия и постъпва в политехнически институт, за да учи задочно.Дмитрий има приятели, но връзките му с момичета не се получават. Вероятно защото сравняваше всяко момиче, което се опитваше да се запознае с него, с Наташа. реклами Веднъж в компанията на приятелите си Дмитрий си позволил да прекали с алкохола и краката му го отвели до входа, където живеела Наташа. позвънил на вратата. Когато Наташа се появила на прага, той чул въпрос:
“Дима, сбъркал ли си входовете?” “Наташа – казал ѝ Дмитрий, – трябва да поговоря с теб. Позволи ми да вляза за пет минути. Само за пет минути – предупреди го тя.В лека рокля, с пусната коса, тя се появи пред Дмитрий като същата принцеса от приказките. И Дмитрий, който толкова дълго тъгуваше по този образ, който го съпътстваше от детството, изведнъж изгори всичко, което се беше натрупало в сърцето му. Кълнеше ѝ се във вечна любов и вярност, наричайки я най-красивото момиче на целия свят. Дима, ти си пиян – каза Наталия, – затова виждаш всичко в розово.
Аз вече не съм момичето от твоето детство. Имам дете и живот на възрастен. И определено ще срещнеш сродната си душа. А сега е време да се прибереш у дома.На следващия ден Дмитрий дойде при Наталия с разкошен букет цветя. Двамата пиеха чай и разговаряха. Дмитрий покани Наталия на вечеря в един ресторант, но отново получи отказ. “Ами обещанието ти да се ожениш за мен?” – попита Дмитрий. “Все още ли го помниш?” – изненада се Наталия и след пауза добави: “Струва ми се, че всичко това се е случило в някакъв друг живот.
Аз съм на трийсет и няколко години и имам син. За какво ти трябвам?” “Не ми трябва никой, освен теб”, отвърна Дмитрий. той продължи опитите си да се грижи за Наталия. Осъществил контакт със сина ѝ, записал го на курс по самбо и му помогнал да подобри уменията си по математика. един ден Дмитрий неволно станал свидетел на разговор между Наташа и бившия ѝ съпруг, когато той нахлул в апартамента ѝ и започнал да ѝ предявява претенции, искайки пари за махмурлук.
Дмитрий учтиво помолил мъжа да си тръгне, но той, размахвайки юмруци, нападнал Дмитрий. Двамата явно бяха в различни теглови категории и Наталия се страхуваше за Дмитрий. Но за нейна изненада Дмитрий с лекота извъртя нападателя и го избута през вратата.Уменията, които Дмитрий беше придобил в школата по самбо и по време на военната си служба при парашутистите, се проявиха.
От този ден Наталия уважаваше Дмитрий.Наталия и Дмитрий нямаха близки отношения, а Дмитрий не избързваше. Беше щастлив само защото съдбата му беше дала възможност поне понякога да бъде с любимата си. наталия постепенно започна да свиква с Дмитрий, като откриваше в него все нови и нови добродетели. Сега тя ясно виждаше, че съпругът ѝ, който я обичаше толкова силно, е готов да се превърне в истинска опора и верен спътник в живота. Дмитрий забеляза промяната в настроението на Наталия. И когато започна да си мисли, че Наталия е готова да отвърне на удара, майката на Дмитрий внезапно се намеси в отношенията им.
И така, майката на Дмитрий искрено вярваше, че синът ѝ заслужава по-добър живот от това да живее в брак с жена, която вече е била омъжена, и да отглежда чуждо дете. когато един ден срещна Наталия, тя я помоли да прекрати всички контакти с Дмитрий. Наталия обещава, че никога повече няма да позволи на Дмитрий да влезе в апартамента ѝ. След като завършва института, Дмитрий е повишен в заместник-управител на магазина. Скоро след това му предлагат едногодишен договор за работа в Ирак в един от обектите, собственост на “Лукойл”. по това време връзката му с Наталия вече е прекъсната. Дмитрий е отчаян.
Знаеше, че за всичко е виновна майка му.Когато майка му разбра, че Дмитрий заминава за Ирак, тя сериозно се притесни. Но когато казала на сина си, че мисията може да бъде опасна за него, получила отговор: “Майката на Дмитрий, усещайки състоянието на сина си, била готова да направи всичко.
Тя дойде при Наталия и като ѝ се извини, започна да я убеждава да подобри отношенията си с Дмитрий. Но Наталия каза, че няма да промени решението си.В сърцето си, разбира се, Наталия се тревожеше за Дмитрий и след заминаването му често мислеше за него.- Реших да се консултирам с вас. “Наташа, чуваш ли ме?” – изкрещя тя в телефона. “Наташа, омъжи се за мен! Съгласна ли си? … Защо мълчиш? – Съгласна съм, Дима, ела. Чакам те – отвърна Наталия.
