Аз бях на 69 години, а съпругът ми току-що беше навършил 71. Имахме син и дъщеря, които бяха женени и живееха в града. Синът ни имаше 6-годишен син, а дъщеря ни – 4-годишна дъщеря.
Живяхме в селото през целия си живот и го обичахме. Имахме градина, кокошки и гъски и можехме да излизаме навън, когато пожелаем. Дълго време бяхме спестявали пари и искахме да ги споделим с децата си. Също така искахме да разделим къщата си поравно, така че никой да не бъде изоставен. По-късно и двамата се разболяхме и не можехме да правим нищо.
Обадихме се на децата си за помощ. Дъщеря ми каза, че ще дойде, но синът ми дълго време не вдигаше телефона. Когато съпругата му най-накрая отговори, тя каза, че не могат да дойдат, защото имат малко дете и много работа вкъщи. Този ден дъщеря ни пристигна половин час след обаждането. Тя донесе много храна и ни помогна да се погрижим за всичко.
По-късно изпрати съпруга си у дома и остана при нас, докато се възстановим. Дори ни помогна да засадим нещо в градината. През това време двамата със съпруга ми разговаряхме много и дъщеря ни каза, че внукът ни много иска да си има собствена стая.
Те живееха в малък едностаен апартамент, а ние нямахме достатъчно пари, за да купим нов. Един ден решихме да се обадим на двете деца, за да поговорим за парите, които искахме да им дадем. Синът и снахата ми веднага отговориха на този въпрос. Те бяха първите, които дойдоха при нас, което не се е случвало напоследък. Дъщеря ни каза, че ще закъснее.
Казахме им, че ще дадем на дъщеря ни всичките си спестявания, за да могат да си купят по-голям апартамент. Синът ни вече имаше голяма жилищна площ, така че след като заминем, Людмила и Роман можеха да разделят къщата ни наполовина. За щастие, всички се съгласиха, че това е правилното решение, и ние бяхме щастливи да помогнем на децата си. Разбира се, снаха ми не беше много щастлива, но най-важното е, че синът ми се съгласи с нас.
