Валя работеше в кафене и в края на смяната си тичаше след сина си, който чакаше майка си в детската стая. Съдбата на Валя е ужасно трагична. За тях се правят филми на ужасите. Баща ѝ умира, когато тя е на 2 г. Той работи на строителен обект и пада от високо. Майка ѝ не успява да се справи с всичко сама, затова се омъжва една година по-късно. Не знаели, че доведеният баща на Валя бил ужасен пияница, от когото съпругата и синът му просто избягали на хиляди километри.
Сърцето на майката не можело да понесе вечните скандали и пиянските побоища на съпруга си и скоро тя починала. По това време момичето било на 17 г. Доведеният ѝ баща започнал да я гледа, но Вали нямала никого и нищо освен доведения си баща и апартамента, в който живеели.
Един ден той се прибрал вкъщи пиян и започнал да нахлува в стаята на Вали. Момичето знаело, че ключалката няма да издържи, затова извадило тиган, който криело под леглото, и се подготвило да се защити. Бащата нахлул в стаята и ударил Валя толкова силно, че тя почти изгубила съзнание, после се опитал да грабне тигана от ръцете на момичето, но той замахнал и го ударил по главата. Тя избягала, скрила се в двора, уверила се, че той е още жив, и се обадила на приятелката си, която живеела сама, и отишла при нея.
Няколко месеца живяла при приятелката си; Валя имала късмет, че я има. После момичето си намери работа като сервитьорка и нае двустаен апартамент. Разбира се, лъвският пай от доходите ѝ отиваше за плащане на наема, но Валя не искаше нищо повече. Ядеше малко, носеше дрехите на майка си… какво повече можеше да иска? Един ден в кафенето им влезе възрастен мъж. Той явно не се чувстваше добре.
Той седна на един стол и тогава стражите се приближиха до него, за да не изплашат посетителите: “Не е добре, не виждате ли?” Валя ги спря. Момичето извика линейка и тъй като старецът нямаше роднини, тя отиде с него в болницата. Беднякът се нуждаел от спешна сърдечна операция, в противен случай щели да му останат само часове живот. Затова Валя продала всички бижута, които била наследила от майка си.
Сумата не била голяма, но тогава от джоба на стареца изпаднал пакет с парчета злато вътре. Операцията била успешна. Когато дошъл на себе си, старецът казал, че синът му му носел златото всеки път, когато отивал на работа. Но той бил починал и бащата запазил тези парчета като спомен от сина си. Така Валя открива своето семейство.
Тя започнала да се грижи за стареца, сякаш е неин дядо, а той ѝ помагал, доколкото можел. На Валя ѝ предстоеше най-щастливото и светло бъдеще, благодарение на многото изпитания, които беше преминала, и на кристално чистото ѝ, добро сърце.
