С две момчета бях напълно сама. Престанах да се грижа за себе си, вършех цялата мъжка работа в къщата, въпреки че момчетата ми помагаха, и ми беше трудно да се нарека женствена. И тогава се появи Михаил – той беше толкова чувствителен, грижовен, внимателен…
Канеше ме на кино, водеше ме на ресторанти, уреждаше ми хубави срещи. Скоро решихме да заживеем заедно, но не аз се преместих при него и двете ми деца, а той. Всъщност това е много важен момент в нашата история.
С течение на времето Миша се променя. Започна да ми се подиграва, че съм лоша домакиня, че не умея да готвя, че гладя грешно и т.н. Един ден влязох в кухнята и видях Миша да яде супа направо от тенджерата. Казах му, че така супата ще стане кисела, и му предложих да я затопли малко в чиния. Той започна да ми крещи, като казваше, че бульонът не е достатъчно богат и като цяло супата е безвкусна. Най-големият ми син отвърна на тези викове. Той дръпна палтото и маратонките на Миша и каза: “Ако не ти харесва как мама готви, излизай. Не ни трябваш безплатно, можеш да си потърсиш готвач с опит.
Миша почти онемя. Облече палтото и маратонките си и си тръгна. Нямаше го цели шест дни, но не можа да издържи и една седмица. На седмия ден той се появи на вратата. Беше почивен ден и децата си бяха вкъщи.
По-голямото веднага отиде в стаята си, не му хареса завръщането на блудния му доведен баща, дори не го поздрави. По-младият изненадано погледна Михаил и каза: – Ех, ти си жив, а ние мислехме, че те е блъснал камион… Миша ми подари цветя и любимите си бонбони. Той падна на колене и се извини. Но не остана дълго така бял и пухкав. Няколко дни по-късно се събудих от шум в кухнята.
Тази вечер бях много уморена и не си направих труда да измия чиниите. Затова на сутринта Миша видя мръсни чинии в мивката в кухнята, а ние имахме летящи чинии. Погледнах парчетата и в очите ми се появиха сълзи… Съвсем наскоро бях купила тази услуга… със собствените си пари… и тя струваше много.
Синът ми ме последва в кухнята. “Кажи ми благодаря, че те приех като кривокрака свиня с две деца” – извика Михайло, без дори да обръща внимание на присъствието на сина си. Макар че, каква благодарност… ти не знаеш какво е това. “Събирай си нещата и се изнасяй – отвърна най-възрастният ми син. Нямате представа колко се гордеех с него в този момент. Знаеш ли, дори не се разплаках, след като Михаил си тръгна. Все още имам при себе си двамата си защитници, дадени ми от съдбата. Сигурен съм, че ще намерим добър баща. И, както каза синът ми, ще го приемем в семейството си, а не той да ни направи услуга, като ме приеме с две деца.
