Степан прекарва цялото си детство в сиропиталище. След като завършва училище, той попада в затвора, подобно на много свои връстници. Опитва се да си намери работа, но никой не го наема заради статута му. Мъжът се намирал в трудна житейска ситуация. Живееше в къща, която отдавна трябваше да бъде съборена. Носеше дрехи, които събираше на боклука.
Вземах храна с изтекъл срок на годност от магазина, но трябваше да се боря с бомбички и пенсионери, за да го направя. Веднъж един от тях ми каза, че една възрастна дама го пуснала в дома си и му дала вкусна храна. Казаха, че синът на тази жена и съпругата му били в армията.
След този инцидент тя полудяла. Обажда се на всички около Иван и ги кани у дома си. Мъжът мислеше за това цяла нощ. Историята му напомняше за детството му, а той винаги е искал да намери майка си. Успява да заспи. В съня си Степан стоеше на някакво тресавище, а после размаха криле и излетя. Мъжът се събудил и излязъл от колибата си. Попаднал на жена, която продавала маргаритки.
Точно тези, за които беше мечтал. Той събра последните си монети и купи букет. А после отиде при онази старица. Тя се зарадва и пусна Степан да влезе. Апартаментът беше идеално чист. Забелязваше се липса на мъжка сила. Степан искаше да ѝ помогне. Докато съпругът ѝ поправяше всичко, Ирина подреди вкусна трапеза.
Бабата казала, че ще го чака утре. Той започнал да целува ръцете ѝ и се разплакал, като казал, че не е неин син.
Ирина каза, че хората я мислят за луда, но тя не е луда. Знаела много добре, че синът ѝ отдавна е мъртъв, но искала да помогне на нуждаещите се. “Аз ще бъда като майка за теб, а ти ще бъдеш като син за мен!” – прошепнала жената. Степан не можеше да повярва на щастието си.
Дали в живота му се е появил правилният човек? Седмица по-късно мъжът си намери работа, а ръцете му бяха златни. Той направи всичко, за да бъде добър син. Старата дама се отнасяше към него като към свой. Мъжът й давал подаръци, а тя го дарявала с майчински грижи.
