По онова време Антон е на 16 години, все още учи в училище, той е най-големият син на Светлана, по-малкият е на 10 години. Самата Светлана е на 37 години. Един ден тя разбрала, че ще стане млада баба.
-“Какво можем да направим, нека твоята Таня дойде да живее при нас. Не можем да я оставим при такива роднини. Моля, завършете училище. – “Благодаря ти, мамо, знаех, че ще ме подкрепиш! Светлана не виждаше смисъл да наказва или да отказва на сина си, тъй като и тя не беше лишена от свои собствени проблеми. Тя е родила двама сина от различни мъже, а сега живее с друг. Но синът ѝ е неин и тя много го обича, затова не му се кара.
Таня дойде само с една чанта, нямаше други вещи. Таня хареса новото си семейство, след училище помагаше на свекърва си в домакинската работа и не се оплакваше от тишината в къщата, каквато нямаше в дома на родителите ѝ. Антон работел на строителен обект след училище, за да помага както на майка си, така и на новото си семейство. После им се родил син, а първата му свекърва взела детето и забелязала, че то прилича точно на нейния син.
Гордият баща отнесъл сина си у дома. Въпреки очакванията на свекърва му, че ще им е трудно, се оказа точно обратното. Синът ѝ работеше, все още имаше време да излиза всяка вечер с детето си, а Таня беше добра майка. Приятелите на Антон бяха твърде млади и интересите им се разминаваха.
Той не продължава да учи в техникум, както иска майка му, и приятелите му го напускат. Минава цяла година.
Наближава рожденият ден на Кирил, а най-близките са тук. Семейството организира празненство, а Таня и Светлана приготвиха салати. Изведнъж синът се изправил в средата на масата и искал да направи голямо изявление. “Мамо, имаме щастливо събитие, седни. Майката почти се почувства зле, помисли си, че отново са замислили нещо. “Не ме плаши, сине!”
“Шегувам се, шегувам се, шегувам се… всичко е наред”, засмя се Антон. Светлана въздъхна. Гостите се засмяха и започнаха да ядат салатите, които момичетата бяха приготвили. Рожденият ден беше много успешен.
