Стоя на опашката пред касата и виждам отвратителна снимка.
Бедна възрастна дама с треперещи ръце, която понякога изпуска монети и ги събира обратно, стои пред касата, а зад нея е двойка мажоретки: момиче с перфектно… всичко, и гаджето ѝ, което не е от нашата националност, което въздиша, върти очи и изобщо се опитва да покаже, че са раздразнени.
Изведнъж касиерката избутва настрани покупките на бабата – няколко ябълки – и казва на бабата да си преброи парите по-късно и да се върне на опашката.
“Кой изобщо я е пуснал тук?” – казва старицата, по чието тяло има повече силикон, отколкото кръв. Пускат нови промоции, така че се събират всякакви пакостници – каза касиерката. След тези думи исках да вляза, но от края на опашката излезе мъж с тефтерче и каза на касиерката.
– “Да, дължиш ми глоба, жено, и си уволнена, покривката е на пода. А ти – посочи той товарача, – вземи количката и отиди с баба си в супермаркета, нека си купи каквото иска, за моя сметка.
И тогава касиерката, която вече беше уволнена, се намеси в гнева си. Аз съм управител на цялата верига от тези магазини и вие вече не работите тук, така че, моля, свалете си жилетката. Това е справедливост.
