Роден съм в пълно семейство, но съм израснал с баба си и дядо си. Майка ми беше на 19 години, когато забременя, а баща ми беше с 5 години по-възрастен от нея.
Те не можеха да се разбират, затова баща ми напусна семейството и никога повече не се появи в живота ми. За майка ми беше трудно да отглежда дете на нейната възраст, затова ме остави с родителите ми и отиде да учи. Беше ми трудно да живея с баба ми и дядо ми, те бяха строги и много ми забраняваха, затова често не им се подчинявах.
Заради възрастта ми им беше трудно да ме държат под око, затова ме изпратиха в интернат. Никой не ми се обаждаше и не ми пишеше, майка ми не се интересуваше, а баща ми беше забравил, че съществувам. Когато завърших интерната, нямаше къде да се върна. Майка ми се омъжи повторно, а баба ми и дядо ми починаха.
Живеех в общежитие и братът на майка ми реши да поеме управлението на живота ми. “Ще направя от теб мъж”, каза ми той. Започна да ме води на работа със себе си. Беше обикновен строителен работник в една бригада. Един ден нашата бригада беше повикана да работи в северната част на страната. Там се запознах с бъдещата си съпруга Олеся. Веднага бях поразен от нейната красота. Когато се връщах в родния си град, Олеся ми каза, че е бременна с детето ми.
Прибрахме се заедно вкъщи. Ергенският ми живот беше приключил, а Олеся постоянно ми искаше пари. Аз работех като обикновен ключар, така че нямах достатъчно пари, налагаше се да вземам назаем от майка ми. Винаги ѝ връщах парите, но на Олеся това не ѝ харесваше.
– Престанете да искате пари от възрастна жена, тя не работи никъде, а живее с пенсията си. “Не се ли срамуваш?” – каза ми жена ми. “Защо трябва да се срамувам? Тя не ми е помагала през целия ми живот, така че нека ми помогне сега. А и аз й плащам, така че какъв е проблемът?” – отговорих аз.
Беше ми омръзнало Олеся винаги да е недоволна от мен, затова реших да я напусна. Разделихме се с голям скандал. Тя ме съди за половината от заплатата ми. Трябва да живея в мизерна стая в общежитието и да ям бърза храна. Но наскоро реших, че ще живея от майка си. Тя никога не е похарчила и стотинка за мен, така че сега трябва да се грижи за мен. Разбирам, че е пенсионерка, но е трябвало да помисли за това, когато ме е изоставила, когато е била млада.
