Анатолий не беше спал вкъщи от половин месец. Прибираше се вкъщи на разсъмване и започваше да се кара с майка си, крещейки й, докато тя се опитваше да приспи сина си. Анатолий открито показвал, че се срамува от майка си. Той е на 18 години, а майка му вече е на 61. Той беше неин внук.
Още от детската градина всички мислеха, че Андрий е внук на майка си, но после свикнаха, че не е. Всички бавно свикнаха с това, но не и Толя. С течение на времето той стана още по-суров към майка си. Не можеше да се примири с факта, че тя приличаше на баба. По време на всяка кавга Толия се опитваше да нарани още повече майка си. Той не искаше от нея да ражда на тази възраст, без бащата на детето. Един ден, когато Толия отишъл да си вземе нови дрехи, за да излезе с приятелите си, майка му я нямало вкъщи.
Той си помислил, че тя е излязла за храна. Докато опаковаше, на вратата се почука. Преди да успее да отвори вратата, съседът му го удря в окото. Той казал, че е лош човек, защото жената му е спасила живота и той я е закарал до болницата.
Сега майката е в тежко състояние заради скандалите на сина си. Анатолий беше изненадан. Един съсед му разказа как веднъж самотна жена видяла на ръба на тротоара да седи двегодишно момченце в стари ромбове и скъсани дрехи. Сърцето ѝ не издържало и тя прибрала момчето. След като го почистила и нахранила, тя се обадила в полицията.
Родителите на момчето нямали новини. Казали ѝ, че ще дадат момчето в сиропиталище, и тя решила да го осинови. Няколко дни тичала напред-назад с документите. Всички съседи й написали характеристика и като по чудо момчето останало при нея. А той, неблагодарникът, я докарал до такова състояние. Мама претърпя инцидент.
Съседът се канеше да нанесе още един удар, но го пусна и се прибра в стаята си. Щом си тръгнал, Толия паднал на дивана и започнал да плаче. Едва сега осъзна, че майка му е най-ценният дар на съдбата. Тя го беше предпазила да не замръзне на улицата, а той се беше държал като последния жив човек. Но все още имаше време да спаси положението.
Веднага отиде в болницата, където лежеше майка му. Дори не усетил пътя, не разбрал как е попаднал там, нито пък човекът, който го придружил до стаята на майка му. Спомня си само щастливите очи на майка си, която за първи път в живота си се е почувствала обичана. От това Толия научава едно нещо: няма значение на колко години е майка ти, как изглежда и така нататък. Единственото, което има значение, е, че имаш майка.
