Елена пристига от столицата в малкия си град. Баща ѝ ръководеше голяма компания тук и искаше Елена да я поеме, за да може да се пенсионира. Пристигането на Елена съвпада с едно събиране.
Тя наистина не искаше да отиде, но трябваше да го направи. “О, Елена, какво се случи с теб? Толкова си дебела… беше спортистка в училище, защо не се грижиш за себе си?” – попита Паша, съученик. Съпругът ми дълго време чакаше момиче, затова забременях.
Но беше трудно, тя все още беше в болницата в продължение на няколко месеца. Мина една година, откакто родих, и още не съм имал време да си върна формата.” “Престани да ме обвиняваш, ти просто си напълнял в столицата”, каза Вика срещу него.” “Вика, ти беше болка в задника в училище и все още си”, отвърна Паша.
Саша влезе в кафенето. В училище е бил влюбен в Елена, но тя го е отхвърлила и е избрала скромен мъж. После заминава с него за столицата, за да гради бъдещето си. Саша от гняв се опитва да докаже, че Елена е загубила много. Намира работа във фирмата на баща ѝ и вече е успял да заеме мениджърска позиция.
Саша се смяташе за важен човек, винаги носеше костюм и държеше главата си високо. “Боже мой, какво се е случило с Ленка… тя беше страшна. Добре, че съдбата ме държи далеч от теб, иначе нямаше да имам жена, а хипопотам”, каза Саша, а Вика избухна в смях. “Трябваше да си държиш езика зад зъбите, преструваш се на толкова важен човек, но това не личи в поведението ти.
“Би трябвало да се срамуваш от себе си – застъпи се Паша, – но на мен не ми пука… Аз съм единственият от вас, неудачници, който е успял тук.
А ти какво си постигнал в живота си? Погледни Лена, тя е достигнала над сто на кантара – каза Саша и Вика отново се разсмя. В понеделник Саша дойде на работа, а служителите обсъждаха новия директор на фирмата. Представете си изненадата на Саша, когато пред него застана Елена. Едва сега осъзна, че баща му е отстъпил мястото си на нея и че сега тя ще бъде негов шеф. На следващия ден Саша си тръгва, като оставя само писмо за напускане.
Година по-късно, по време на събирането, Саша вече не беше толкова самоуверен. Седеше скромно на една отдалечена маса, облечен в сив пуловер, и продължаваше да гледа в пода. Очевидно се срамуваше.
