Още от ранна възраст Юлия се отличава със своята доброта. Това се проявява особено ясно в отношението ѝ към бездомните животни.
Тя ги хранеше и си играеше с тях. Когато порасна, тя си остана същата добра душа. Един ден, на път за работа, тя отишла да изнесе боклука. Някакъв мъж ровеше в кофите за боклук. Когато забеляза Юлия, той се отдалечи и се престори, че просто минава покрай нея.
Тя забеляза, че той не е пиян, а просто гладен и забравен. “Вземи това, купи си храна” – подаде му пари. Бездомникът я погледна, очите му бяха пълни със страх. “Чакай ме на онази пейка до шест часа.
Може би ще успея да ти помогна. каза Юлия и се захвана за работа. Бездомникът я чакаше. Когато тя се приближи, той ѝ подаде роза. “Не е открадната, не е откъсната. Работя за прехраната си на разтоварната площадка и я купих – каза той. Юлия го покани в дома си.
Там тя изпратила Игор (както се казвал Бомжа) до банята и изтичала до магазина. Купила си бельо и спортни дрехи. По-късно Ихор разказа историята си. Миналата година баща му карал снаха си и внучката си на зъболекар с колата си, когато в тях се блъснал самосвал.
Никой не е оцелял. След стражата Ихор започна да хленчи черно. Той не можеше да спре. Наоколо нямаше никой, който да му помогне да се отърси от възбудата. Майка му е починала преди две години, а съпругата му е израснала в сиропиталище. Приятелите му някак си отпаднали, но се появила група пияници. И в крайна сметка той се оказва бездомник и без документи. Когато разбрал, че е бездомник, Игор не се разстроил особено.
Той нямаше за какво и за кого да се бори. Желаеше единствено да умре и да се върне при семейството си. Въпреки това мразеше мисълта за самоубийство. Вместо това се впускаше във всевъзможни битки и пререкания, но не успяваше да умре…
Но Юлия, която му даде 500 и го покани при себе си, събуди надеждата му. И Игор започна да се бори за себе си. За своите документи и права… Шест месеца по-късно те се ожениха.
