Избягах от първия си съпруг, като оставих 8-годишната ни дъщеря да живее с него. Обстоятелствата се стекоха така, че се влюбих в друг мъж. На света има чувства, на които е невъзможно да се устои, и точно такива изпитвах към Ярослав.
Антон, първият ми съпруг и дъщеря ми избледняха на заден план, а аз бях готова да отида с Ярослав до края на света. Той ми постави условие, че няма да приеме дете от друг мъж. Каза, че ако искам да бъда с него до края на живота си, трябва да оставя дъщеря си в миналото. Една вечер проведох сериозен разговор с първия си съпруг: казах му, че подавам молба за развод.
Нищо не казах на дъщеря си: оставих Антон да ѝ съобщи новината и да ѝ обясни всичко, както намери за добре.
И така, с Ярослав се преместихме да живеем в курортното градче, откъдето той идваше. Животът ни беше като в приказка. Четири години след като започнахме да живеем заедно, Ярик поиска да стане баща и ме помоли да го даря с дете.
Много се стараехме и две години не успяхме. Когато отидохме на контролен преглед, лекарите ни зашеметиха с новината: вече няма да мога да имам деца поради усложнения, причинени от първата ми бременност.
Щом разбра, Ярослав ме напусна още същия ден: “Ще си намеря друга жена, която ще може да ме дари с наследник! Умолявах го да не ме оставя на колене и със сълзи на очи, но той го направи. След тази раздяла личният ми живот така и не се разви, а аз останах съвсем сама на стари години. Сега съм почти на 60 години и осъзнах, че искам да се свържа отново с дъщеря си, за да може поне някой да се грижи за мен на стари години.
През последните години изобщо не се интересувах от живота ѝ, но наскоро научих от общи приятели, че се е омъжила и вече има деца. Успях да намеря номера ѝ и ѝ се обадих. -Дъще, скъпа моя, здравей, това е мама, искам да те видя. -Аз нямам майка, тя избра друг мъж вместо мен.
Не те познавам и не искам да те познавам. Довиждане!” и тя сложи слушалката. Защо Антон не можеше да отгледа дъщеря ни както трябва?
