Омъжих се за мъж, който вече имаше дъщеря от първия си брак. Доходите му бяха скромни, но аз имах добри доходи. Той настойчиво ме молеше да се грижа за основните разходи и да помагам в отглеждането на дъщеря му.
Често ме молеше да я уча на различни неща и да ѝ помагам в неща като училищни занимания, козметика, гардероб и готвене. Аз обаче се мъчех да разбера защо тази отговорност се пада на мен, при положение че майка ѝ е жива, здрава и работоспособна.
По това време дъщеря му беше на 14 години – възраст, която според мен беше достатъчно зряла, за да се справя сама с основни задачи. Чудех се защо майка ѝ не я е научила на тези основни житейски умения.
Ако откажех да помогна, това неизменно водеше до спорове със съпруга ми. Накрая поговорих откровено с дъщеря му, като я предупредих, че действията ѝ могат да доведат до това да заживее с майка си.
Съпругът ми не знаеше за този разговор и за известно време всичко се успокои. Но скоро споровете се възобновиха, този път заради финансовата подкрепа за дъщеря му. Не разбирах защо трябва да допринасям по този въпрос, при положение че вече деляхме домакинските разходи поравно с него.
В крайна сметка реших да проведа откровен разговор със съпруга си за финансовите ни договорености. Подчертах, че съм се омъжила за него по любов, а не за пари, и му предложих да се съсредоточи върху подобряване на финансовото си положение, вместо да спори с мен за пари. След този разговор отношенията ни се подобриха и само съжалявам, че не бяхме разгледали тези въпроси по-рано, за да избегнем толкова много стрес през всичките тези месеци.
