Телефонът иззвъня в 5 часа сутринта. Хана веднага се почувства неловко. Тя погледна екрана: обаждаше се собственият ѝ син. – “Мамо, съжалявам, че ти се обаждам толкова късно или рано. Не мога да спя. -Какво става, сине? -Развеждаме се с Маша. -Но, сине, това новина ли е. Отдавна искаш да го направиш! -Да, но тя реши да ми отнеме дъщерята. И да си поделим апартамента!
“Знаеш, че не мога да живея без Женя!” – Слушай, сине. Ето един съвет, който мога да ти дам. Позволете й да вземе дъщеря си и да я увие. Тя няма представа какво е това. След един месец ще пропълзи сама. Внучката на Женя е само на 5 години. Тя все още не можела да разбере къде е баща ѝ и защо майка ѝ спи в леглото със “странен чичо”. Прекарала часове, лежейки в тъмното, прегръщайки плюшеното си мече – подарък от баща ѝ.
И само сълзи падали върху възглавницата ѝ. Максим направил всичко по силите си, за да види дъщеря си. Той използваше всяка минута, когато беше свободен от работа. Купуваше й дрехи и й подаряваше различни играчки. Съпругата на Маша, без да има възможност да се разведе по подходящ начин, се омъжва повторно. Седмица по-късно тя забременява с Едик. Жената се зарадвала на новия си съпруг и веднага се съгласила да смени двустайния си апартамент с такъв, за да даде парите на съпруга си, който е предприемач.
Тя дори не помислила за дъщеря си. Максим знаеше за тежкото положение на дъщеря си, но не можеше да направи нищо. Такова било решението на всички официални източници и съдебните дела продължили през годините. Скоро животът на Маша тръгнал надолу: безкрайните събирания с таджикските ѝ роднини взели връх.
Тя знаела в какво се забърква, но продължавала да го прави напук на всички. Женя все по-малко искаше да ходи на училище, стана сърдита и мълчалива. А Анна на свой ред осъзнава, че тя е виновна за всичко това. Когато била още млада, тя срещнала своя Андрей и се влюбила в него от пръв поглед. От първия си брак тя има двама малки сина, а новият ѝ съпруг също има дъщеря – Вика. Хана си спомня, че късно през нощта на вратата се почукало.
Беше полицията – бяха довели Вика – бяха я взели от майка ѝ, която беше пила. Но Анна не искаше да поема повече отговорност. Стига дотам, че поставя на съпруга си ултиматум: или тя и синовете ѝ, или Вика. Той избира нея и синовете ѝ, а Вика е изпратена в сиропиталище. После я осиновяват и сродните души не се срещат дълги години. И сега тази ситуация с внучката ми. Какво да правя? Как да помогна?
