Ирина Владимировна беше непоколебима в любовта си към реда. Но всяка вечер, когато се прибираше у дома след уморителен работен ден, намираше дома си, който сутринта беше идеално почистен, в хаос.
Първоначално тя си обясняваше това със собствената си вина, като смяташе, че умората е взела връх и е забравила какво е направила предния ден. Но с течение на времето ситуацията започнала да ѝ се струва все по-странна и по-странна. Най-изненадващото в тази история било, че тя живеела напълно сама.
Един ден, след като решила да проучи въпроса, Ирина Владимировна си взела отпуск и прекарала целия ден вкъщи.
За нейна изненада през деня не се случило нищо странно. Но щом отворила прозореца, в къщата нахлула съседската котка и със силно мяукане започнала да си играе със завесите и възглавниците на дивана. “Значи това си ти, мой малък вандал!” – възкликна Ирина, макар че не се смееше.
Ирина се обади на съседката си и обясни ситуацията. Тя беше изненадана и се извини за котката си. Съседката обеща да обръща повече внимание на котката си, за да не прави пакости в дома на Ирина. На следващия ден, когато се върнала от работа, Ирина с облекчение установила, че всичко в къщата ѝ си е на мястото.
Но няколко дни по-късно котката отново започнала да я посещава. Ирина била на път да се ядоса, но изведнъж забелязала, че играта на котката ѝ носи облекчение от самотата. Тя решила да поговори със съседката си за възможността временно да “осинови” котката. “Мисля, че ще е хубаво да имам компания”, казала тя на съседката, изненадвайки дори себе си с решението си.
Оттогава всяка вечер, когато се прибирала вкъщи, Ирина с радост чувала как новият ѝ космат приятел си играе с пердетата. Тя открила, че поддържането на ред в къщата не е толкова важно, когато имаш компания, дори и това да е само малка, палава котка.
